Нийл Стивънсън
Диамантената ера (51)

Карл Холивуд се връща от чужбина; двамата с Миранда обсъждат статута и бъдещето на интеракторската й кариера

Карл Холивуд се върна от едномесечна командировка в Лондон, където беше ходил на гости у стари приятели, бе видял малко живи представления и бе направил лични контакти с някои от най-големите имена в интеракторския бизнес с надеждата по-късно да подпише някой и друг договор с тях. Когато се върна, цялата компания организира голямо парти за посрещането му в малкото барче на театъра. Миранда си мислеше, че се е справила великолепно с всичко.

На следващия ден обаче той я засече извън сцената.

— Какво става, бе? — спря я Карл. — И не те питам ей така, между другото. Искам да знам какво точно става с теб. Защо си се преместила във вечерната смяна по време на моето отсъствие? И защо се държа така странно на партито?

— Ами, двете с Нел си прекарваме доста интересно през последните няколко месеца.

Карл я изгледа с изненада, отстъпи назад с половин крачка, а после въздъхна и обели очи.

— Е, разбира се, препирнята й с Бърт е била доста травмираща, но май се е справила добре с нея.

— Кой е Бърт?

— Представа си нямам. Някой, който я е насилвал физически. Очевидно е успяла за много кратко време да намери някакви нови условия за живеене, по всяка вероятност с помощта на брат си Харв, който обаче не е останал с нея — той си е във все същото лошо положение, докато Нел се е прехвърлила към нещо по-добро.

— Така ли? Това е добра новина — отбеляза Карл полу-саркастично.

Миранда му се усмихна.

— Виждаш ли? Ето такава обратна връзка ми е необходима. На никого не говоря за това, защото се страхувам, че ще ме вземат за луда. Благодаря ти. Продължавай така.

— И какво е новото положение на Нел? — попита Карл разкаяно.

— Мисля, че ходи някъде на училище. Като че ли научава нови неща, които не са дадени кой знае колко подробно в „Буквара“, а освен това придобива все по-сложни умения за социално взаимодействие, което предполага повече време, прекарано сред хора от по-висша класа.

— Великолепно.

— Вече не се занимава толкова усърдно с такива непосредствени неща като физическа самоотбрана, от което заключавам, че вероятно се намира в сигурни условия на живот. Новият й наставник обаче трябва да е доста емоционално дистанциран, защото тя често търси утеха под крилото на Патето.

Карл я погледна засмян.

— Патето?

— Един от четирите персонажа, които придружават и съветват принцеса Нел. Патето олицетворява домашните, майчинските добродетели. Питър и Динозавър всъщност вече ги няма — и двете мъжки фигури, които олицетворяваха уменията за оцеляване.

— А кой е четвъртият?

— Пурпур. Мисля, че тя ще стане много по-необходима на Нел около пубертета й.

— Пубертет ли? Нали каза, че Нел е някъде между пет– и седемгодишна?

— Е, и?

— И ти мислиш, че още ще се занимаваш с това… — гласът на Карл се снижи и съвсем замря, когато той обмисли цялата ситуация.

— …поне още шест-седем години ли? О, да, почти съм сигурна в това. Отглеждането на едно дете е доста сериозен ангажимент.

— О, Боже! — възкликна Карл Холивуд и се срина в един голям, мекичък, удобен стол, който държаха зад кулисите точно за подобни цели.

— Ето заради това се прехвърлих във вечерната смяна. Откакто Нел започна да ходи на училище, тя взе да използва „Буквара“ само вечер. Очевидно е в часови пояс само с един или два часа разлика от нашия.

— Добре — измърмори Карл, — така бройката намалява само до половината население на света.

— Какъв ти е проблемът? — попита го Миранда. — Нали ми плащат за това?

Карл я изгледа дълго, безразлично и преценяващо.

— Да, резултатите си струват.