Нийл Стивънсън
Диамантената ера (50)

Общо описание на живота с управителя; неговите занимания и други особености; разстройваща гледка; Нел научава за миналото му; разговор по време на вечеря

Градинската къщичка имаше две стаи — една за спане и една за игра. Стаята за игра разполагаше с две врати, направени от множество малки прозорчета, които гледаха към градината на управителя Муър. На Нел й беше казано много да внимава с малките прозорчета, защото били направени от истинско стъкло. Самото стъкло беше с мехурчета и доста неравно, също като повърхността на водата в някое гърне, точно преди да започне да ври. Нел обичаше да гледа нещата през него, защото макар и да знаеше, че истинското стъкло не е здраво колкото обикновените прозорци, то караше да се чувства сигурна и защитена — беше като да се криеш зад нещо.

Самата градина непрекъснато се опитваше да погълне къщичката; множество бързо растящи растения като филизи бръшлян, глицинии и шипки се издигаха навсякъде, дълбоко ангажирани с важния проект да се катерят по стените, да използват медните водосточни тръби с цвят като корубата на костенурка, както и грубата повърхност на тухлите и мазилката като места за захващане. Наклоненият покрив на къщичката направо фосфоресцираше от натрупания мъх. От време на време Муър се спускаше към морето от растения с лозарска ножица в ръка и отстраняваше част от филизите, които украсяваха гледката през стъклената врата на Нел така приятно, но засега нямаше усещането, че се намира в затвор.

По време на втората година от престоя си в къщурката тя попита управителя дали може да си има едно малко кътче от градината само за себе си. След първоначалната фаза на дълбок шок и откази, в крайна сметка той придърпа няколко от плочите, за да се образува един мъничък парцел, после накара занаятчиите на Давтейл да измайсторят няколко медни саксии и ги прикрепи към стените на къщурката. В парцелчето Нел засади моркови с мисълта за своя приятел Питър, който беше изчезнал преди толкова дълго време, а в саксиите на прозореца засади мушкато. „Букварът“ я научи как да направи всичко това и освен това й напомняше всеки ден да вади от земята по един покарал морков, за да има представа как точно растат. Нел разбра, че ако държи „Буквара“ точно над моркова и се взира в определена страница, тя се превръщаше в магическа илюстрация, която ставаше все по-голяма и по-голяма, докато Нел започнеше да вижда миниатюрните фибрички, които излизаха от корена, едноклетъчните организъмчета, които висяха по фибрите, и митохондриите във вътрешността им. Този трик работеше с всичко останало и тя прекарваше дни наред в изследване очите на мухите, плесента по хляба и кръвните клетки, които получи като си боцна пръста. Можеше също така да се качва високо в планината, когато нощта беше хладна и ясна, и да използва „Буквара“, за да вижда пръстените на Сатурн и спътниците на Юпитер.

Управителят Муър продължаваше да работи дневна смяна в портиерската къщичка. Когато се прибираше вечер, двамата с Нел често вечеряха заедно в къщата. Отначало си поръчваха храната право от синтетичния компилатор или пък управителят приготвяше нещо лесничко — например, някакъв колбас с яйца. През това време принцеса Нел и другите герои в „Буквара“ също изядоха големи количества колбас с яйца, докато Патето не се възпротиви и не научи принцесата как да готви по-здравословна храна. Оттогава нататък Нел придоби навика да готви здравословна храна със салати и зеленчуци. Правеше това няколко пъти в седмицата, след като се прибереше от училище. Имаше малко ропот от страна на Муър, но после винаги опразваше чинията си и понякога дори я миеше.

Управителят прекарваше доста време в четене на книги. Нел имаше право да стои в къщата му, докато прави това, стига да пази тишина. Много често той я караше да излезе и тогава влизаше във връзка с някой стар приятел по големия медиатрон на стената в библиотеката си. Обикновено в такива случаи Нел просто се връщаше в къщурката си, но понякога — особено при пълнолуние — се разхождаше из градината. Тя изглеждаше по-голяма, отколкото беше всъщност поради простата причина, че бе разделена на множество малки части. Късно през нощта по пълнолуние любимото й местенце беше една полянка с висок зелен бамбук и красиви камъни. Тя сядаше и се облягаше на някой от камъните, четеше „Буквара“ и от време на време чуваше излитащите от къщата на управителя Муър звуци, докато той говореше по медиатрона: най-често дълбок гърлен смях и цели експлозии от добронамерена простоватост. Доста дълго време Нел мислеше, че звуците не могат да бъдат произвеждани от управителя, а по-скоро от човека, с когото той разговаря; защото в нейно присъствие винаги беше много учтив и резервиран, макар и малко ексцентричен. Една нощ обаче тя чу силни стонове, идещи откъм къщата му, и пропълзя от бамбуковата горичка, за да види какво става.

От нейната стратегическа позиция зад стъклената врата медиатронът не се виждаше, защото не бе обърнат към нея. Светлината му обливаше цялата стая, при което обичайно топлото и уютно пространство придобиваше ярки шарени окраски, а сенките се удължаваха видимо. Управителят Муър бе избутал всичките мебели и други пречки към стените и беше навил китайския килим, при което се виждаше подът на стаята; Нел винаги си бе мислила, че и той като в нейната стая е направен от дъб, но всъщност се оказа, че самият под представлява един голям медиатрон, който светеше далеч по-мижаво от този на стената и показваше множество доста интересни материали: текстови документи и подробни схеми с обичайния киноматериал към тях. Управителят бе застанал на четири крака, плачеше като дете, а сълзите се събираха в плитките лупи на очилата му половинки и после се разпръскваха по медиатрона, който ги осветяваше отдолу по доста странен начин.

На Нел ужасно й се искаше да отиде и да го успокои, но беше много изплашена. Стоеше и гледаше, замръзнала в нерешителността си, и през това време си даде сметка, че проблясъците светлина й напомнят за експлозии — или по-скоро за снимки на експлозии. Тя отстъпи назад и се върна в малката си къщурка.

След около половин час чу неземния звук от гайдата на управителя, долитащ някъде откъм бамбуковата горичка. Преди това той от време на време бе взимал гайдата и бе издавал по няколко пискливи тона, но сега Нел за първи път чу истинско изпълнение. Не че беше специалист по гайдите, но й се стори, че въобще не звучи зле. Свиреше в някакъв бавен такт — погребална песен — и мелодията бе толкова тъжна, че за малко да разкъса сърцето на Нел на парчета; гледката на управителя, паднал на четири крака, не беше и наполовина толкова тъжна, колкото мелодията, която свиреше сега.

След известно време той премина на нещо малко по-живо и весело, нещо като военен марш. Нел излезе от къщичката си и се озова в градината. Управителят представляваше само един силует, нарязан на стотици лентички от вертикалните сенки на бамбука, но като се раздвижи няколко пъти напред-назад, поради някакъв трик в зрението й тя успя да постигне истински образ. Той бе застанал по средата на едно езерце от лунна светлина. Беше си сменил дрехите: сега бе облечен в карираната си поличка, риза и барета, които като че ли бяха част от някаква униформа. Когато дробовете му се изпразваха, той си поемаше дълбоко дъх, гръдният му кош се повдигаше и на лунната светлина проблясваха множество сребристи иглички, значки и емблеми.

Беше оставил вратите си отворени. Нел влезе в къщата, без да се опитва да върви на пръсти, защото знаеше, че въобще не може да бъде чута на фона на звука от гайдата,

Както стената, така и подът представляваха два гигантски медиатрона, които бяха покрити с огромно разнообразие от медийни прозорчета, стотици отделни кадри — също като стената на някоя особено оживена улица, където плакатите и обявите така са се напластили едни върху други, че напълно са покрили стената. Някои от прозорчетата бяха големи едва колкото ръчичката й, а други имаха размерите на плакати. По-голямата част от тези на земята бяха прозорчета с документи, цели поредици числа, схеми и диаграми (много организационна статистика) или пък красиви карти, начертани с поразителна прецизност и яснота, с реки, планини и села, чиито имена бяха изписани на китайски. Докато Нел оглеждаше цялата тази панорама, тя на няколко пъти подскочи, защото имаше усещането, че по пода лази нещо мъничко; в стаята обаче нямаше насекоми, а илюзията се получаваше от малки флуктуации в картите и в колоните и редовете от числа. Тези неща бяха интерактивни, също като думите в „Буквара“; за разлика от него обаче те реагираха не на онова, което правеше Нел, а — както тя предположи — на неща, които се случваха много надалеч.

Когато накрая вдигна поглед от пода, за да види медиатроните по стените, се оказа, че повечето от прозорчетата по тях са доста по-големи и по по-голямата част от тях вървят киноматериали, които бяха спрени на пауза. Образите бяха много ярки и контрастни. Някои бяха природни пейзажи: отрязък от селски път, мост над някоя пресъхнала река, прашно селце, в което от някои къщи се издигат пламъци. На някои пък имаше хора: кадри с китайски мъже в мръсни униформи, а на заден план се виждат планини, облаци прах или мръснозелени превозни средства.

В един от киноматериалите някакъв мъж лежеше на земята, а цветът на униформата му се сливаше с този на пръстта под него. Изведнъж този образ се размърда; материалът не беше стопиран като останалите. Някой говореше зад кадър: китаец с индиговосини шалвари, украсен с алени ленти на главата и на кръста, макар че и двете бяха станали кафяви от мърсотията. Когато той излезе от кадър, Нел се вторачи в другия човек — този, който лежеше в праха — и едва тогава си даде сметка, че главата му я няма.

Управителят Муър трябва да беше чул писъците на Нел въпреки мощта на гайдата, защото беше в стаята си за отрицателно време, закрещял разни команди на медиатроните, които изгаснаха до един и отново се превърнаха в стени и под. Единственият образ, който още стоеше в стаята, беше картината с Гуан Ди — бога на войната, — който както винаги се взираше надолу към тях. Управителят Муър винаги се чувстваше много неловко, когато Нел показваше някакъв пристъп на емоции, но явно се справяше доста по-добре с истерията, отколкото да кажем с покана за игра на къщички или пристъп на силен кикот. Той вдигна Нел, отнесе я на една ръка разстояние и я постави в коженото кресло. Излезе от стаята за малко и се върна с голяма чаша вода, след което внимателно притисна ръцете й към нея.

— Дишай дълбоко и изпий водата — говореше почти безгласно; изглеждаше така, сякаш го е казвал дълго време.

Нел се изненада много, когато откри, че няма да плаче вечно, макар че няколко рецидива се появиха все пак и трябваше да бъдат овладявани по същия начин. През цялото време тя се опитваше да каже: „Не мога да спра да плача“, като изричаше сричките една по една.

Когато го каза за десети или единайсети път, управителят я прекъсна:

— Не можеш да спреш да плачеш, защото си напълно повредена психологически.

Каза го с някак отегчен професионален тон, който можеше да прозвучи и грубо; поради някаква причина обаче на Нел й подейства успокоително.

— Какво искаш да кажеш? — попита го накрая тя, когато вече можеше да говори, без гърлото й да й прави смешни номера.

— Искам да кажа, че също като мен и ти си ветеран, момичето ми, ти също имаш белези — и той изведнъж отвори ризата си със замах, при което из цялата стая полетяха копчета и пред очите й се появи многоцветното му тяло — като мен. Разликата е в това, че аз знам, че съм ветеран. А ти продължаваш да си мислиш, че си малко момиченце също като отвратителните викита, с които ходиш на училище.

От време на време, може би веднъж в годината, той отхвърляше поканата за вечеря, обличаше униформата си, качваше се на един кон и отпрашваше по посока на анклава Нова Атлантида. Конят го връщаше в ранните часове на деня толкова пиян, че едва се държеше на седлото. Понякога Нел му помагаше да си легне и след като той изпаднеше в безсъзнание, тя разглеждаше многобройните му игли, медали и лентички на светлината на някоя свещ. Особено лентите използваха една доста сложна система за кодиране на цветовете. Най-отзад на „Буквара“ обаче имаше няколко страници, които се наричаха „Енциклопедия“ и след като се консултира с тях, Нел успя да разбере, че управителят Муър е, или поне е бил, бригаден генерал на Втора бригада от Трета дивизия на Първи принудителен експедиционен корпус на Протокола. Една лентичка подсказваше, че е прекарал известно време като офицер на разменни начала в нипонска дивизия, но родната му дивизия очевидно беше Трета. Според „Енциклопедията“ Трета дивизия била известна под името „Кучетата от крайния квартал“ или по-простичко — „Мелезите“, защото почти винаги попълвала редиците си с войници от Бялата диаспора: юитландци, роялисти от Ълстър, бели от Хонгконг и разни типове без корен от всички англо-американски части на света.

Според една от иглите в униформата на управителя той имаше висше инженерно образование по нанотехнологии. Това се връзваше с принадлежността му към Втора бригада, която бе специализирана по нанотехнологично военно дело. В „Енциклопедията“ пишеше, че е била образувана преди около трийсет години, за да се справи с някакъв неприятен бой в Източна Европа, където се прилагали примитивни нанотехнологични оръжия.

Няколко години по-късно дивизията била изпратена в южен Китай в пълна паника. Там се бил заформял някакъв проблем, още откакто Жанг Хан Хуа се отправил на Далечното си пътуване и принудил търговците да му се кланят до земята. Жанг лично бил освободил няколко лагера, където наемни работници се трудели като побъркани, за да произвеждат украшенийца за експорт на Запад. Той разбивал екраните на компютрите с масивната дръжка с драконова глава на бастуна си, превръщайки надзирателите в кървави купчини плът. „Проучванията“ на Жанг на разни процъфтяващи предприятия предимно на юг изхвърлило милиони хора от работните им места. Те излезли по улиците, направили абсолютна гюрултия и към тях се присъединили симпатизиращи части от Народната освободителна армия. В крайна сметка бунтът бил потушен от северните части на същата армия, но лидерите били изчезнали в „твърдите области“ на Пърл Делта и така Жанг бил принуден да създаде една постоянно гарнизонна държава на юг. Северните войски поддържали реда жестоко, но ефикасно в продължение на няколко години, докато една нощ цяла тяхна дивизия — около 15 000 човека — не била сравнена със земята посредством заразяване с нанозити.

Водачите на бунта излезли от скривалищата си, обявили Крайбрежната република и наредили да дойдат наказателните отряди на Протокола, за да има кой да ги защитава. Полковник Артър Хорнсби Муър — ветеран от боевете в Източна Европа — получил команден пост. Бил роден в Хонгкоиг, напуснал го още като много малък, когато китайците го превзели, прекарал голяма част от младежките си години в обиколки из Азия заедно с родителите си и в крайна сметка се установил на Британските острови. Бил подбран за тази работа, защото владеел кантонски добре и горе-долу мандарински. Докато гледаше старите видеоклипове в „Енциклопедията“, Нел видя един по-млад управител Муър — същият мъж, но с повече коса и по-малко съмнения.

Китайската гражданска война се разразила с пълна сила три години по-късно, когато северняците, които нямали никакъв достъп до нанотехнологиите, започнали да произвеждат ядрени оръжия. Не много дълго след това ислямските държави най-сетне се споразумели и превзели по-голямата част от провинция Ксинджянг, като избили част от ханското китайско население, а останалото било избутано на изток, точно към фронтовата линия на гражданската война. Полковник Муър се разболял от особено тежка зараза с някакви примитивни нанозити, бил отстранен от бойните действия и поставен на удължен запасен режим. Дотогава примирието между Небесното кралство и Крайбрежната република било постигнато.

Оттогава насетне, доколкото Нел знаеше от учебните си занимания в Академията, Лау Ге заел поста на северен лидер след Жанг — станал глава на Небесното кралство. След изтичането на един доста дълъг период от време, той се бил освободил от всички останали от комунистическата идеология следи, като я обявил за западен империалистически заговор, а себе си обявил за камерхер на Краля без трон. Безтронният крал бил Конфуций и сега Лау Ге беше с най-висок ранг сред мандарините.

Енциклопедията не казваше още кой знае какво за полковник Артър Хорнсби Муър, освен че се появил отново няколко години по-късно в качеството си на съветник по време на някакви прояви на нанотехнологичен тероризъм в Германия, а по-късно се пенсионирал и станал консултант по охраната. В това свое назначение той подпомогнал прокарването на идеята за защита в дълбочина, около която били построени всички съвременни градове, включително и Атлантида/Шанхай.

Една събота Нел приготви вечерята много вкусно и старателно и когато привършиха с храненето, тя започна да разказва на управителя за Харв и Текила, както и това, което й беше казал Харв за несравнимия Бъд — техния скъп, напуснал ги баща. Изведнъж се оказа, че са минали три часа, а Нел продължаваше да разказва разни неща за приятелите на Мама, а управителят продължаваше да я слуша, като от време на време поглаждаше бялата си брада, но иначе запазваше изключително сериозно и замислено внимание. Накрая тя стигна до историята с Бърт, за това как се опитала да го убие с отвертката, как той ги гонил надолу по стълбите и как очевидно бе срещнал смъртта си в ръцете на мистериозния китайски господин с обла глава. На управителя това му се стори извънредно интересно и зададе много въпроси: най-напред за подробностите около тактиката при нападението с отвертката, а след това и за стила на танцуване на китайския господин, както и за облеклото му.

— От онази нощ съм му ядосана на буквара ми — каза Нел.

— Защо? — попита управителят с изненадано изражение, макар че едва ли беше по-изненадан от самата Нел. Тя беше казала невероятен брой неща тази вечер, без въобще преди това — доколкото си спомняше — да е мислила за тях; или поне не смяташе, че е мислила за тях.

— Не мога да не си мисля, че той ме подведе. Накара ме да повярвам, че е проста работа да убия Бърт и че това ще подобри живота ми; но когато се опитах да приложа тези идеи на практика… — и тя не можа да се сети какво да каже по-нататък.

— …се случи останалата част от живота ти — довърши Муър. — Момиченце, трябва да признаеш, че животът ти след смъртта на Бърт е по-добър в сравнение с живота ти преди това.

— Да.

— Значи „Букварът“ е бил прав по този въпрос. А колкото до това, че убиването на хора е много по-сложна работа на практика, отколкото на теория, виж, за това със сигурност ще се съглася с теб. Струва ми се обаче, че съвсем не е единственият случай, в който животът се оказва много по-сложен, отколкото си го видяла в книгата. Това е „урокът на отвертката“ и няма да е зле да го запомниш. Голямата поука е, че трябва да се научиш да черпиш и от други източници, освен вълшебната ти книга.

— Ами тогава за какво ми е тази книга?

— Подозирам, че е много полезна. Трябва ти само умението да превеждаш поуките й на езика на действителния свят. Например — каза управителят като си свали салфетката от врата и я стовари върху масата, — нека да вземем нещо съвсем конкретно, като да изкарваш душичката на хората. — Той стана и тръгна към градината. Нел хукна след него. — Виждал съм те как си правиш упражненията от бойните изкуства — каза той и превключи на мощен глас за открито, глас, с който командващите се обръщат към бойните отряди. — Бойни изкуства означава да вадиш душичката на хората. Хайде сега да видим дали ще изкараш късмет с мен.

Последваха дълги преговори, защото Нел се опитваше да разбере дали управителят се шегува или не. Когато това свърши, тя седна на плочите и започна да си сваля обувките. Муър я гледаше с повдигнати вежди.

— О, това е направо страховито — подигра се той. — Всички злодеи трябва много да внимават да не срещнат малката Нел — освен ако не се случи така, че тя е с окървавените си обувки.

Нел направи няколко упражнения за разтягане на мускулите, без да обръща внимание на продължаващите подигравателни коментари от страна на управителя. После му се поклони, а той й махна с ръка пренебрежително. Тя застана в позата, на която я беше научил Доджо. В отговор на това Муър разтвори краката си с около два сантиметра повече, отколкото бяха преди, и изпъчи корема си напред, което очевидно беше предпочитаната поза в някоя тайнствена шотландска бойна техника.

Дълго време не се случи нищо, освен много танцуване. Което ще рече, че Нел танцуваше, а управителят се поклащаше разсеяно наляво-надясно.

— Ама какво е това бе? — попита той. — Ти да не би да знаеш само защита?

— Предимно, сър — отвърна Нел. — Мисля, че намеренията на „Буквара“ не бяха да ме научи как да нападам хората.

— Ха, че каква работа ще ти свърши това? — изломоти Муър и изведнъж протегна ръка и сграбчи Нел за косата — но не толкова силно, че да боли. Задържа я така няколко секунди, след което я пусна. — И това е краят на първи урок — каза той.

— Според вас трябва ли да си отрежа косата?

Управителят изглеждаше ужасно разочарован.

— О, не — отвърна той, — никога, ама никога недей да си режеш косата. Ами ако те бях сграбчил за китката — и той направи това, — щеше ли да си отрежеш ръката?

— Не, сър.

— Букварът ти учил ли те е, че хората може да те хванат за косата?

— Не, сър.

— А учил ли те е, че приятелите на майка ти ще те пердашат, а тя няма да те защитава?

— Не, сър, само ми е разказвал разни неща за хора, които правят злини.

— Това, че хората правят злини, е добър урок. Онова, което видя в моята къща преди няколко седмици — и Нел вече знаеше, че той говори за обезглавения войник по медиатрона, — е един пример за прилагането на този урок, но е твърде очевиден, за да е от полза. Обаче това, че майка ти не те защитава от приятелите си, ето в това има нещо по-недоловимо, нали?

След малко Муър продължи, като с тона на гласа си целеше да покаже, че са стигнали до завършващата фаза на урока:

— Нел, разликата между невежите и образованите хора се състои в това, че вторите знаят повече факти. Това обаче няма нищо общо с другото — дали са интелигентни или глупави. Разликата между глупавите и интелигентните хора — и това не зависи от степента им на образованост — е, че интелигентните могат да се справят с по-недоловимите неща. Не се объркват, когато попаднат в двусмислени, че дори и противоречиви ситуации — напротив, те очакват тъкмо това и са склонни да стават подозрителни, когато нещата изглеждат прекалено праволинейни. В лицето на твоя буквар ти имаш нещо, което ще те направи много образована, но той не може да те направи интелигентна. Това се учи от живота. Твоят живот до този момент ти е дал всички преживявания, от които се нуждаеш, за да станеш интелигентна, но просто трябва да се замислиш за тях. Ако не го направиш, няма да си добре от психологическа гледна точка. Ако обаче се замислиш за тях, ще станеш не само образована, но и интелигентна и тогава, след няколко години може би, ще ме накараш да съжалявам, че не съм с няколко десетилетия по-млад.

Управителят се обърна и влезе обратно в къщата си, като остави Нел сама в градината да обмисля значението на последната му реплика. Нел предположи, че тя е от ония неща, които се разбират по-късно, след като си станал интелигентен.