Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Age, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Ivantim (2006)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“ ООД, 1998

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Преходът на Нел през Пудонг. Тя попада в кабинетите на мадам Пит. Разговор с нея

Докато се пързаляше на запад, Нел можеше да зърне Шанхай само през вертикалните отвори между високите сгради на Икономическата зона Пудонг. Пудонг се издигаше от равнината на източния бряг на Хуанг Пу. Почти всички небостъргачи бяха от медиатронни строителни материали. Някои носеха модернизираните японски йероглифи, изпълнени в сложни цветови съчетания, но повечето надписи бяха с по-гъсто разположените, решителни йероглифи, използвани от китайците — огненочервени или черни на фон със същия цвят.

Англо-американците имаха своя Манхатън, японците си имаха Токио. Хонконг беше приятно място за работа, но като цяло имаше западняшки вид. Когато се бяха върнали в родината си, за да издигнат своя паметник на предприемачеството, отвъдокеанските китайци го бяха направили тук, при това по-голям, по-блестящ и несъмнено по-червен от който и да е друг град. Нанотехнологичната възможност за строеж на здрави постройки, които в същото време са по-леки от въздуха, се бе появила тъкмо навреме, когато всички последни оризища бяха изместени от огромни бетонни основи и над първото поколение от седемдесет-осемдесететажни сгради беше разцъфнал свод от леки постройки. Тази нова архитектура бе естествено голяма, елипсовидна и обикновено се състоеше от огромна, заобиколена с неон топка, набучена на шип, така че Пудонг беше по-голям и по-гъсто застроен на триста метра над земята, отколкото на равнището на улиците.

Гледката от върха на голямата арка на Високото шосе бе странно сплескана и бледа, сякаш цялата сцена бе втъкана в невероятно сложен брокат, оставен няколко десетилетия да събира прах и после закачен само на три метра пред Нел. Малко по-рано слънцето бе залязло и небето все още носеше оранжеви отблясъци, които помръкваха в лилав сумрак, разделен на неравномерни участъци от пет стълба дим, издигащ се право нагоре от хоризонта към тъмния небесен свод много километри на запад, някъде сред копринените и чаени райони между Шанхай и Съджоу.

Докато се спускаше по западния склон на арката и пресичаше крайбрежието на Китай, буреносният неонов облак над главата й постепенно я погълна и се разви в три измерения — а тя все още беше на няколко километра от него. Крайбрежните райони се състояха от безкрайни четири-пететажни бетонни блокове, които изглеждаха по-древни от Великата стена, макар че действителната им възраст не би могла да надхвърля няколко десетилетия. Краищата им откъм улицата бяха украсени с големи табла, някои от които медиатронни, но немалко просто нарисувани. През първия километър повечето от тях бяха предназначени за бизнесмени, току-що пристигащи от Ню Шузан и особено от анклава Нова Атлантида. От тези табла Нел заключи, че посетителите от Нова Атлантида играят важна роля за разцвета на казината и публичните домове, и от стария вид, и от по-новите сценарийно-фантастични емпории, в които човек можеше да е звезда в пиеса, написана от самия него. Нел намали скоростта, за да разгледа някои от рекламите и запомни адресите на онези, които изглеждаха особено нови или добре изпълнени.

Все още нямаше ясен план. Знаеше само, че трябва решително да продължава напред. Тогава младите мъже, които разговаряха по клетъчните си телефони на тротоарите, щяха да продължават да я заглеждат, но нямаше да й досаждат. В момента, в който спреше или проявеше дори най-незначителна неувереност, те щяха да й се нахвърлят.

В гъстия влажен въздух край Хуанг Пу се рееха милиони тонове въздушни шамандури и Нел чувстваше, че всеки килограм от тежестта им притиска ребрата и раменете й, докато обикаляше нагоре-надолу по крайбрежната магистрала и се мъчеше да поддържа скоростта и измамния си целеустремен вид. Това беше Крайбрежната република, в която като че ли нямаше други установени принципи, освен че парите говорят и че е добре да забогатееш. Всяко племе на света сякаш имаше тук свой небостъргач. Някои като Нова Атлантида не водеха активна политика и просто използваха големината и великолепието на сградите си като стимул за самите себе си. Други като бурите, персите и евреите се стремяха към дискретен подход, а в Пудонг всичко дискретно бе повече или по-малко невидимо. Трети — мормоните, Първата разделена република и самата Китайска крайбрежна република — използваха за реклама всеки квадратен сантиметър от медиатронните си стени.

Единствената филозона, която като че ли не оценяваше космополитната атмосфера на града, беше самото Небесно кралство. Нел стигна до неговата територия, половин пресечка, заобиколена със стена, покрита с гипсова мазилка, тук-там с кръгли порти и със стара триетажна сграда вътре, изпълнена в стил Мин — със стрехи, които се извиваха нагоре в ъглите, и изваяни дракони по върха на покрива. Мястото бе толкова малко в сравнение с останалата част на Пудонг, че човек едва ли не можеше да се спъне в него. Портите бяха пазени от мъже в брони, вероятно подпомагани от други, не толкова явни защитни системи.

Нел беше почти сигурна, че скрито я следят поне трима млади мъже, които бяха тръгнали след нея още при влизането й от крайбрежието — и искаха да разберат дали наистина е тръгнала нанякъде, или само се преструва. Вече бе стигнала от единия бряг до другия и се правеше на туристка, която просто иска да види Дигата отвъд реката. Сега се връщаше обратно към центъра на Пудонг, където по-добре можеше да се преструва, че има някаква работа.

Когато минаваше покрай величествения вход на един от небостъргачите — сграда на Крайбрежната република, а не варварска територия — тя позна медиаглифната й емблема от една от рекламите в началото на града.

Нел поне би могла да попълни молба, без да се ангажира. Това щеше да й позволи да убие около час в относителна безопасност. Както отдавна я бе научил Доджо в друг контекст, важното беше да не спира — без движение не можеше да направи каквото и да е.

Уви, кабинетът на мадам Пинг бе затворен. В дъното светеха светлини, но вратите бяха заключени. Нел не знаеше дали да се смее или тревожи — кой бе чувал за публичен дом, който затваря след мръкване? Но пък това бяха само административните офиси.

Тя се помота във фоайето няколко минути, после се качи на един от асансьорите. Точно когато вратите се затваряха, някой скочи във фоайето и натисна бутона, за да ги отвори. Млад китаец с дребно, слабо тяло, голяма глава, добре облечен, с документи в ръце.

— Извинете ме — каза той. — Желаете ли нещо?

— Тук съм, за да се кандидатирам за работа — отвърна Нел.

Погледът на мъжа се плъзна по тялото й с безпристрастен професионализъм, почти напълно лишен от похот, като започна и свърши с лицето й.

— Като изпълнителка — отбеляза той. Интонацията му се колебаеше някъде между въпрос и твърдение.

— Като сценаристка — поправи го тя.

Мъжът неочаквано се усмихна.

— Имам умения, които подробно ще обясня — добави Нел.

— Ние си имаме сценаристи. Свързваме се с тях по мрежата.

— Изненадана съм. Как е възможно сценарист от Минесота да осигурява на клиентите ви персонализираните услуги, които желаят?

— Вие почти сигурно бихте могли да получите работа като изпълнителка — увери я младият мъж. — Още от тази вечер. С добра заплата.

— Само като гледах таблата по пътя насам, успях да разбера, че клиентите ви не плащат за тела. Плащат за идеи. Това е вашата добавена стойност, нали?

— Моля? — отново се усмихна младежът.

— Вашата добавена стойност. Причината, поради която можете да взимате повече от някой бардак, извинете за израза, е, че вие предлагате фантастичен сценарий, съобразен с изискванията на клиента. В това отношение мога да ви бъда от полза — заяви Нел. — Познавам тези хора и мога да ви донеса много пари.

— Познавате тези хора ли?

— Викитата. Виждам ги като на длан — отвърна тя.

— Моля, елате вътре — покани я младият мъж и посочи към диамантоидната врата с червен надпис „МАДАМ ПИНГ“. — Бихте ли желали чай?

 

 

— Има само две индустрии. Така е било винаги — каза мадам Пинг, внимателно хванала прелестната порцеланова чаша за чай в съсухрените си пръсти с петсантиметрови нокти, разперени като на хищна птица, свила криле след дълъг и тежък ден на реене из въздушните течения. — Материалната индустрия и развлекателната индустрия. Първа е материалната индустрия. Тя поддържа живота ни. Но сега, когато имаме Захранването, производството на неща е лесно. Това вече не е много интересен бизнес.

След като хората имат нещата, които им трябват, за да живеят, всичко останало е развлечение. Всичко. Това е бизнесът на мадам Пинг.

Мадам Пинг имаше кабинет на сто и единайсетия етаж с чудесен директен изглед към Хуанг Пу и Шанхай. Когато нямаше мъгла, тя можеше да вижда дори фасадата на театъра си, който се намираше на странична улица на няколко пресечки от Дигата. Медиатронният навес над входа му блестеше сред сиво-кафявите клони на стар явор. На прозореца беше монтиран телескоп, насочен към входа на театъра. Когато забеляза любопитството на Нел, тя я покани да погледне през него.

Нел никога не бе гледала през истински телескоп. Той се местеше, фокусът се разстройваше, увеличението не беше голямо и се въртеше трудно. Но въпреки всичко това, качеството на образа бе много по-високо от това на снимките и тя бързо забрави къде е, като го въртеше назад-напред из града. Видя малкия анклав на Небесното кралство в центъра на стария град, където двама мандарини стояха на зигзаговиден мост над езерце и съзерцаваха ято златни шарани. Сребърните им бради се спускаха над пъстрата коприна на реверите им и сапфирените копчета на шапките им проблясваха, когато кимаха с глава. Нел се загледа във високата сграда по-навътре в сушата, очевидно чуждестранно представителство, в което някакви евроси провеждаха коктейл и на балкона стояха гости с чаши вино в ръце. Накрая насочи телескопа към хоризонта над огромните, опасни, управлявани от мафиотски триади предградия, в които насилствено бяха изхвърлени милиони шанхайски бедняци, за да се освободи място за небостъргачите. Зад тях се виждаха истински селскостопански земи, геометрична мрежа от канали и потоци, която искреше като златна решетка, отразявайки залеза, а отвъд тях, както винаги, няколко отделни стълба дим в далечината, където „Юмруците на справедливата хармония“ изгаряха кабелите на Захранването на чуждестранните дяволи.

— Ти си любопитно момиче — каза мадам Пинг. — Това е естествено. Но никога не трябва да позволяваш на когото и да е — особено на клиент — да забелязва любопитството ти. Никога не искай информация. Седи тихо и ги оставяй сами да ти я дават. Онова, което премълчават, ще ти подсказва повече, отколкото ще скрива. Разбираш ли?

— Да, мадам — отвърна Нел и направи реверанс на събеседничката си. Вместо да се мъчи да спазва китайския етикет и да обърка всичко, тя следваше викторианския, който постигаше същия резултат. За този разговор Хенри (младият мъж, който й бе предложил чай) й беше дал няколко твърди юки, които тя използва, за да си осигури подходяща дълга рокля, шапка, ръкавици и чантичка. Бе влязла вътре нервна и няколко минути по-късно разбра, че вече са взели решение да я назначат и че разговорът всъщност повече цели да я ориентира.

— Защо викторианският пазар е важен за нас? — попита мадам Пинг и впи в Нел проницателния си поглед.

— Защото Нова Атлантида е една от трите най-значителни филозони.

— Не е така. Богатството на Нова Атлантида е огромно, да. Но населението й е само няколко процента. Преуспяващият мъж от Нова Атлантида е зает и има съвсем малко време за фантазии. Разполага с много пари, нали разбираш, но и малка възможност да ги харчи. Не, този пазар е важен, защото всички останали — мъжете от всички други филозони, включително мнозина от Нипон — искат да приличат на викториански господа. Вземи например ашантите, евреите, Крайбрежната република. Носят ли народните си носии? Понякога. Обикновено обаче носят костюм във викториански стил. Носят чадъри от старата Бонд Стрийт. Имат книги с разкази за Шерлок Холмс. Играят във викториански интерактиви, а когато трябва да задоволят естествените си желания, идват при мен и аз им осигурявам фантазии, каквито първоначално искаха някои господа, дошли да душат оттатък Високото шосе. — Донякъде нетипично за нея, мадам Пинг наподоби с два от ноктите си крака и ги раздвижи по масата като потаен вики, опитващ се да се промъкне в Шанхай, без да го забележат на мониторите. Нел разбра намека й, покри устата си с ръка и се изкикоти.

— По този начин мадам Пинг прави магически фокус — тя превръща един-единствен задоволен клиент от Нова Атлантида в хиляда клиенти от всички племена.

— Трябва да призная, че съм изненадана — каза Нел. — Колкото и да съм неопитна в тези неща, предполагах, че всяко племе проявява различни предпочитания.

— Ние малко променяме сценария — поясни мадам Пинг, — за да отговорим на културните различия. Но историята никога не се променя. Има много хора и племена, но историята е една и съща.