Нийл Стивънсън
Диамантената ера (47)

Хакуърт преживява нещо уникално; ритуалът на Барабанчиците

На черно като пещера място, осветено от множество малки огънчета, върху един пиедестал се е качила млада жена, може би не много по-голяма от момиченце, която е гола, като се изключи детайлната рисунка по тялото й или може би това е медиатронна татуировка. На главата си има корона от покрити с листа клонки, а гъстата й обемна коса стига чак до коленете. Притиска към гърдите си букет от рози, чиито бодли са се впили в плътта. Заобиколили са я много хора — може би са хиляди, които барабанят като луди, а понякога също така и рецитират, и пеят.

В пространството между момичето и зрителите влизат двайсетина мъже. Някои дотичват самички отнякъде, други изглеждат така, сякаш са ги докарали насила, трети пък се лутат, като че ли са се разхождали по улицата (чисто голи) и са сгрешили вратата. Някои са азиатци, други — европейци, а трети — африканци. Някои трябва да бъдат ръчкани от пощурели свещеници, които се спускат от тълпата и ги побутват насам или натам. Накрая те оформят кръг около момичето, след което барабаненето се увеличава до оглушително кресчендо, ускорява се, докато се превръща в градушка без ритъм, след което внезапно и категорично спира.

Някой започва да вие нещо с висок, целенасочен и унасящ глас. Хакуърт не може да разбере какво казва този човек. Чува се еднократно мощно барабанене. Още вой. Пак барабанен звук. Още един. Третият постига гръмовен ритъм. Това продължава известно време, като ритъмът малко по малко се ускорява. От един момент нататък виещият вече не спира по време на барабаненето, а започва да си нарежда успоредно с ударите като контрапункт. Мъжете в кръг около момичето започват да танцуват с прости движения, първо в едната посока, а после в другата, но все около момичето. Хакуърт забелязва, че всички до един са с ерекция, обгърната от ярко оцветени медиатронни презервативи — кондоми, които произвеждат своя собствена светлина, поради което щръкналите надървени членове изглеждат като множество луминисцентни жезли, които танцуват из въздуха.

Барабанните удари и танцът се ускоряват едва забележимо. Еректиралите членове подсказват на Хакуърт защо цялата работа продължава толкова дълго: пред очите му просто се извършва любовна игра. След около половин час възбудата — както фалосна, така и всяка друга — е направо непоносима. Биенето вече е малко по-бързо от основния пулс на сърцето, като през него минават и се преплитат множество други ритми и контраритми, а рецитирането на единичния певец се е превърнало в полуорганизиран хоров феномен. В един момент, след като привидно нищо не се е случило през последния половин час, всичко се случва наведнъж: барабаненето и пеенето избухват в ново, невъзможно ниво на интензивност. Танцьорите посягат надолу, хващат малките връхчета на радиоактивните си презервативи, опъват ги. Някой притичва с нож в ръка и отрязва връхчетата на презервативите като лудешка пародия на обрязване и по този начин се показва главичката на пениса на всеки един от танцьорите. Момичето помръдва за първи път, хвърля букета си от рози високо във въздуха, също като булка, която тръгва към сватбарската лимузина; розите политат във фонтан, въртят се презглава из въздуха и падат една по една сред танцьорите, които ги грабват още докато са високо, борят се за тях на пода и какво ли още не. Момичето припада или нещо такова и пада назад с разтворени ръце. Няколко от танцьорите го хващат, после го вдигат над главите си и известно време го носят на показ около кръга като разпнато тяло, което току-що е било свалено от разпятието си. В крайна сметка момичето се озовава на пода по гръб, един от танцьорите е вече между краката му и след няколко тласъка свършва. Други двама го грабват за раменете и го дръпват от момичето, още преди да е успял да му каже, че на сутринта още ще го обича, след което мястото му се заема от друг, на който също не му е необходимо кой знае колко време — цялата любовна игра е довела всичките танцьори до състояние на ръба. Само за няколко минути те успяват да се изредят до един. Хакуърт не може да види момичето, което е напълно скрито от погледа му, но доколкото успява да забележи, то не се съпротивлява, а и никой не го държи на пода. Някъде към края на оргията от средата на групата започва да се издига нещо като пара или дим. Последният участник прави много по-силна гримаса от средностатистическия мъж при оргазъм, отскача назад от жената, хванал члена си, и започва да подскача нагоре-надолу със силни викове, които като че са от болка. Това е сигналът всички останали танцьори да отстъпят назад от момичето, което в момента почти не може да се различи, защото представлява безжизнен замъглен вързоп, загърнат в пушек.

От няколко места избухват пламъци навсякъде по тялото й, по вените й запълзяват поточета лава, а самото й сърце изскача от гърдите й като кълбовидна мълния. Тялото й се превръща в пламнал кръст на пода, ярък връх на обърнат конус от завихрил се дим и пара. Хакуърт забелязва, че барабанените удари и песните са спрели напълно. Тълпата преживява дълъг момент на мълчание, докато тялото гори. Когато и последният пламък отмира, нещо като почетна стража излиза от тълпата: четирима мъже, чиито тела са боядисани в черно, а върху черната боя има бели скелети. Той забелязва, че момичето е лежало на някакъв четвъртит лист, докато е горяло. Всеки от стражите хваща по един край на листа. Останките се търкулват в центъра — превърната на прах пепел, проблясващи късчета нажежени до червено въгленчета. Мъжете със скелетите отнасят останките до един метален барабан с вместимост около двеста и петдесет литра и ги изсипват вътре. Когато тлеещите въглени докосват течността, която очевидно е в барабана, се получава облак от пара и силно съскане. Един от мъжете със скелетите взема дълга бъркалка и разбърква сместа, след което потапя една напукана и очукана чаена чаша с надписа на университета в Мичиган и пие дълго от нея.

Останалите трима мъже със скелети пият поред. До този момент зрителите вече са оформили дълга опашка. Пристъпват напред един по един. Водачът на мъжете със скелетите им поднася чашата и всеки отпива от нея. След това всички се оттеглят поединично или на малки, шумни групички. Представлението е свършило.