Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (96)

Глава 95

В 8:30 тази сутрин Мириам Девайн взе пощата от кутията в коридора и я внесе в кътчето за закуска.

Със съпруга й тъкмо се бяха върнали в квартала си Пасифик Хайтс след десет прекрасни дни круиз в Средиземно море. Бяха се откъснали от телефони, телевизия, вестници и сметки.

Искаше й се да загърби поне за няколко дни ежедневието и ваканцията да продължи още малко. Стига да можеше.

Мириам направи кафе, размрази и запече две канелени рулца, после предприе атака срещу насъбралата се поща, като подреждаше рекламните дипляни вдясно, сметките вляво, а всичко друго — зад чашата си с кафе.

Видя белия пощенски плик, адресиран за семейство Тайлър, и го втъкна в купчината „всичко друго“. После продължи работата си, написа чекове и хвърли излишната поща. Джим влезе в кухнята.

Мъжът й, който си пиеше кафето прав, каза:

— Боже, никак не ми се ходи в офиса. Ще е същински ад, дори никой още да не знае, че съм се върнал.

— Ще ти направя кюфтета за вечеря, скъпи. Любимите ти.

— Добре. Поне нещо, което да очаквам с нетърпение.

Джим Девайн излезе от къщата и затвори външната врата. Мириам приключи с пощата, изми чашите и чиниите, обади се на дъщеря си, а после звънна на съседката си Елизабет Тайлър.

— Лиз, миличка! С Джим се прибрахме снощи. Някакво писмо за вас е пуснато в нашата кутия. Защо не се отбиеш, хем да си побъбрим?