Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (49)

Глава 48

Клеър се беше изправила в леглото, когато влязох в болничната й стая. Тя протегна ръце и аз я прегърнах, а тя каза:

— По-полека, сладурче, имам дупка в гърдите, забрави ли?

Отдръпнах се, целунах я по двете бузи и седнах до нея.

— Нещо ново казва ли твоят доктор?

— Каза, че съм голямо, силно момиче и… — Клеър се разкашля. С едната ръка пред устата, тя вдигна другата, накрая успя да каже: — Боли ме само когато кашлям.

— Че си голямо, силно момиче и?… — притиснах я аз.

— Ще се оправя. Ще се измъкна оттук в сряда. После известно време ще полежа вкъщи. А след това вече ще съм отново във форма.

— Слава Богу!

— Мисля си за Бог, откакто онзи задник ме простреля, когато и да беше това. Като не съм на работа, губя представа за времето.

— Случи се преди две седмици, гълъбче. Две седмици и два дни.

Клеър бутна кутия шоколадови бонбони към мен и си взех първия, който ми попадна.

— Да не си спала в багажника на колата си? — попита ме тя. — Или си сменила Джо с осемнайсетгодишен любовник?

Налях вода за двете, сложих сламка в чашата на Клеър, подадох й я и й казах:

— Не съм го сменила. По-скоро го освободих.

Веждите на Клеър подскочиха.

— Не! Не си го направила!

Обясних й какво се случи, през цялото време сърцето ми се късаше. Клеър ме гледаше обезпокоено, но нежно. Зададе няколко въпроса, но като цяло ме остави да си излея душата.

Налях още малко вода. После си прочистих гърлото и обясних на Клеър как съм с нов ранг в управлението.

В очите й видях огромна изненада. Отново.

— Изхвърлили са те на улицата и си разкарала Джо по едно и също време? Тревожа се за теб, Линдси. Спиш ли достатъчно? Вземаш ли витамини? Храниш ли се нормално?

Не. Не. Не.

Хвърлих се обратно на креслото, когато влезе сестра, която носеше табла с вечерята и лекарствата на Клеър.

— Заповядайте, доктор Уошбърн. Изпийте ги!

Клеър глътна хапчетата и бутна подноса, щом сестрата излезе от стаята.

— Гадостта за днес — пошегува се тя.

Днес бях ли яла? Май не. Присвоих си яденето на Клеър, задъвках преварения грах и кюфтето и бях стигнала до сладоледа, когато успях да й кажа, че сме идентифицирали тялото на Паола Ричи.

— Похитителите са застреляли бавачката веднага щом са отвлекли детето и нея. Но не са могли да се отърват от тялото доста дълго. Обаче, гълъбче, само с това разполагаме. Нямаме представа кой го е извършил, с каква цел или къде са отвлекли Мадисън.

— А защо тези боклуци не са се свързали с родителите?

— Това е въпрос за един милион долара. Твърде дълго няма искане за откуп. Надали искат парите на семейство Тайлър.

— По дяволите!

— Точно така.

Пуснах пластмасовата лъжица на подноса и се изтегнах отново в креслото, загледана в празното пространство.

— Линдси?

— Смятам, че са убили Паола, понеже тя е свидетел на отвличането.

— Логично.

— В такъв случай, щом Мадисън е свидетел на убийството на Паола… няма да оставят и детето живо.