Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 6th Target, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Десислава Спасова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: Шестата жертва
Преводач: Десислава Спасова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: София Бранц
Коректор: Евелина Попова
ISBN: 978-954-529-646-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899
История
- — Добавяне
Глава 69
Униформеният полицай, който стоеше пред вратата на апартамент 5J, беше новак — полицай Мат Хартнет бе висок младеж и приличаше малко на Джими Смитс[1]. Над горната му устна беше избила пот, а лицето му с тъмни очи изглеждаше пребледняло.
— Жертвата е госпожа Ирене Волковски — каза Хартнет, като ми подаде бележника за регистрация. — За последен път е видяна жива в пералното помещение към единайсет часа. Съпругът й не се е прибрал от работа и все още не успяваме да се свържем с него. Партньорът ми и още един екип разпитват наемателите на улицата.
Аз кимнах, записах моето и на Конклин имена в бележника. Наведохме се под лентата, която беше опъната пред входа, и стигнахме до местопрестъплението, което вече гъмжеше от представители на отдела по местопрестъпленията, а настоящият главен съдебномедицински експерт правеше снимки на жертвата.
Стаята вонеше на газ.
Прозорците от двете страни бяха широко отворени, за да се проветри, от което в стаята беше по-студено, отколкото на улицата.
Починалата беше просната по гръб на пода с прегънати ръце и крака, в беззащитна поза и при самото нападение, и сега, при побутването и подхващането от страна на хората от екипа. Жената беше на видима възраст около шейсет години.
От тила й бе текла кръв. Виждах, че беше попила в изтъркания сив килим, петното се беше разляло до единия крак на пианото.
То беше унищожено.
Онова, което беше останало от клавишите, беше разпарчетосано и омазано в кръв. Клавишите бяха изскубнати, изпотрошени, разпръснати по пода, сякаш някой ги беше удрял с чук.
Доктор Германюк беше вкарал преносими прожектори, за да освети всеки ъгъл на стаята. Тя беше добре поддържана и наскоро мебелирана. Видях парче найлон да се подава под един от краката на дивана.
Доктор Джи ме поздрави, побутна с опакото на ръката очилата си по-нагоре на носа и остави фотоапарата.
— Какво имаме? — попитах го аз.
— Много интересно — каза Германюк. — Освен пианото и това, че всички газови котлони са пуснати, нищо друго не е пипнато.
От вида на местопрестъплението личеше, че най-вероятно нападението е било планирано и че убиецът е хитроумен.
— Жертвата има травми по главата отпред и отзад — каза доктор Джи. — Струва ми се, че са използвани два различни предмета и пианото е единият от тях. Ще ви кажа повече, след като докарат госпожа Волковски в кабинета ми, но и сега мога да разкрия нещо. Все още няма трупно вкочаняване, топла е на пипане, а сините петна тепърва ще се появяват. Тази дама е мъртва само от няколко часа, съвсем отскоро. За малко сме изпуснали убиеца.