Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (55)

Глава 54

С Конклин седнахме един срещу друг в следствения участък. До телефона ми имаше струпана купчина съобщения, които чакаха отговор. Бяха от различни податели, които съобщаваха, че са видели Мадисън Тайлър къде ли не: от площад „Гирардели“ до град Осака в Япония.

Докладът на доктор Германюк от аутопсията на Паола Ричи лежеше отворен пред мен. Заключение — причина за смъртта: огнестрелна рана в главата. Поради: убийство.

Доктор Джи беше лепнал бележка към доклада си. Прочетох я на глас на партньора си.

Сержант Боксър,

Дрехите са изпратени в лабораторията. Направих изследване за сексуално насилване, колкото да се каже, че съм го отметнал, но не разчитайте оттам да изскочи нещо, понеже тялото е било във вода и т.н. Куршумът е влязъл и излязъл. Няма намерена гилза.

Всичко хубаво, Х. Г.

— Мъртво момиче. Задънена улица — каза Конклин и отметна с пръсти косата си. — Похитителите убиват с лекота. Това е, което знаем.

— Какво пропускаме? Имаме едно висящо показание от свидетелка, която не ни даде никакво описание на извършителите и колата. Не знаем регистрационните номера, няма никакви улики от местопрестъплението — нито цигарени угарки, нито дъвки, нито гилзи, нито отпечатъци от стъпки. Няма и искане за откуп.

Конклин се наклони назад със стола си и се загледа в тавана.

— Похитителите действат по-скоро като горили, отколкото като сексуални насилници. Да убият Паола само минута, след като са я отвлекли? Какво е това?

— Изглежда стрелецът е бил нервен. Дрогиран. Или Паола е била ненужен багаж, така че са я премахнали. Или пък се е завързала борба и някой се е паникьосал — казах аз. — Обаче логиката ти е вярна, Ричи. Напълно вярна.

Столът му изскърца, докато се връщаше във вертикално положение.

— Трябва да преобърнем това разследване. Да установим кой е убил Паола Ричи. Дори мъртва, тя може да ни отведе до Мадисън.

Конклин тъкмо се свързваше с италианското консулство, когато Бренда извъртя стола си към мен. Тя беше закрила телефонната слушалка с ръка.

— Линдси, имаш обаждане на четвърта линия, не иска да се представи. Звучи… смразяващо. Звъннах за проследяване.

Кимнах, пулсът ми се ускори. Натиснах бутона на телефонния апарат.

— Сержант Боксър на телефона.

— Ще го кажа само веднъж — проехтя електронно преобразуван глас, сякаш жаба говореше от вътрешността на балон.

Направих знак на Конклин да вдигне на същата линия.

— Кой се обажда? — попитах.

— Няма значение — отвърна гласът. — Мадисън Тайлър е жива.

— Откъде знаете?

— Кажи нещо, Мади.

Друг глас дойде до нас по линията — задъхан, детски, пресеклив.

— Мамо!

— Мадисън — извиках аз в слушалката.

Но пак се обади жабешкият глас:

— Кажи на родителите й, че направиха голяма грешка, като се обадиха на полицията. Оттеглете се — продължи гласът — или Мадисън ще пострада. Завинаги. Ако се оттеглите, тя ще остане жива и здрава, но и в двата случая семейство Тайлър никога няма да видят дъщеря си.

После телефонът замря.

— Ало, ало! — натисках вилката, докато не чух сигнал свободно, после треснах слушалката.

— Бренда, обади се в централата.

— Какво беше това? „Направиха голяма грешка, като се обадиха на полицията“ — изкрещя Конклин. — Линдси, това момиченце звучеше ли ти като Мадисън?

— Боже, не мога да кажа! Не знам.

— Какво беше това, по дяволите? — извика Конклин, като запрати един телефонен указател в стената.

Почувствах се замаяна, физически омаломощена.

Дали Мадисън наистина беше добре?

Какво означаваха думите, че родителите й не бивало да се обаждат в полицията? Имало ли е искане за откуп, или телефонно обаждане, за което ние не знаехме?

Всички в следствения участък ме гледаха, а Джейкъби беше застанал зад мен, буквално дишаше във врата ми, когато пристигна сигналът от екипа, който проследи обаждането.

Обадилият се бе използвал телефон, който не е бил регистриран на ничие име и местонахождението му не би могло да бъде проследено.

— Гласът беше променен — казах на Джейкъби, — ще изпратя записа в лабораторията.

— Преди това повикай родителите да го чуят. Може би ще могат да разпознаят гласа на детето.

— Дали не е някой психопат, който си прави шеги? — каза Конклин, щом Джейкъби излезе.

— Надявам се, че е така, защото няма да се оттеглим. Не си го и помислям.

Не можех да кажа онова, което си мислех.

Мислех си, че току-що бяхме чули последните думи на Мадисън Тайлър.