Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (64)

Глава 63

Юки затаи дъх при появата на съдия Норман Мур. Той зае мястото си. От едната му страна беше американското знаме „Олд Глори“, а от другата — знамето на щата Калифорния, пред него — термос с кафе и лаптоп.

Двестата души, събрани в залата, седнаха по местата си, щом заседанието беше обявено за открито.

Норман Мур беше познат като честен съдия. Той имаше навика да оставя адвокатите да се увличат малко повече, преди да удари с чукчето.

Съдия Мур прекара около 15 минути в инструктаж на съдебните заседатели, после обърна синеокото си лице с очила към Ленард Паризи.

— Обвинението готово ли е?

— Да, господин съдия. — Ленард Паризи се изправи, закопча средното копче на сакото си и отиде до ложата на съдебните заседатели, за да ги поздрави.

Червеното куче беше едър, с широки хълбоци и плещи. Червената му коса беше ситно къдрава, а кожата сипаничава и груба. Той не будеше сърдечни трепети, но умееше да се държи като обигран актьор, приличаше на величия от рода на Род Стайгър или Джийн Хекман. Приковаваше погледите.

— Дами и господа, всички вие сте потвърдили, че сте гледали касетата на Руни за стрелбата на ферибота „Дел Норте“, когато сте били избрани за заседатели. Също така сте потвърдили, че сте готови да приемете доказателствата относно вината или невинността на извършителя. Обещали сте да съдите господин Бринкли според онова, което бъде доказано в тази съдебна зала. Ето защо искам да ви опиша атмосферата на „Дел Норте“ на първи ноември, така че да си я представите ясно.

Денят е бил чудесен за разходка с ферибота — подхвана Паризи, — температура около петнайсет градуса, слънчево. Много от туристите били по шорти, тъй като сме в Сан Франциско, Калифорния, нали така?

В залата екна смях.

— Хубавият ден се превърнал в ад, защото обвиняемият Алфред Бринкли е бил на ферибота. Господин Бринкли нямал пари, той намерил билет за отиване и връщане на пазара на фермерите и решил да си направи малък излет. В джоба си имал зареден револвер с шест патрона в барабана. Та господин Бринкли се разходил до Ларкспур без инциденти, но на връщане, докато фериботът акостирал в Сан Франциско, обвиняемият видял Андреа Канело, която гълчала сина си, симпатично деветгодишно момченце на име Тони. По известни само на господин Бринкли причини той извадил револвера и прострелял трийсетгодишната майка в гръдния кош. Тя починала на място, пред очите на сина си — уточни Паризи. — Тогава момчето на госпожа Канело обърнало ужасени очи към този човек, който застрелял майка му. Какво, мислите, направил Алфред Бринкли? Застрелял Тони Канело, малкото момче, въоръжено с фунийка ягодов сладолед. Тони е бил в четвърти клас, чакал е с нетърпение Деня на благодарността и Коледа, за да получи колело, да порасне и да стане мъж. Господин Бринкли отне всичко това на Тони Канело. Момчето почина същия ден в болницата.

Болезнено сгърчените лица на съдебните заседатели показваха, че Паризи е успял да ги трогне. Една от тях, млада жена със стряскащ пурпурен цвят на косата, прехапа устна, сълзи се стичаха по страните й.

Ленард прекъсна изложението си и остави заседателката да си поплаче.