Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (31)

Глава 30

Джейкъби кликна с мишката няколко пъти, после завъртя лаптопа, така че с Конклин да можем да изгледаме видеото, което вървеше на екрана.

— Това е Мадисън Тайлър — каза той.

Камерата се фокусира върху малко дете с руса коса, което излезе иззад завесата на някаква сцена. Беше със семпла морскосиня рокля с дантелена якичка, чорапки и лъскави червени обущета.

Тя беше най-прекрасното малко момиченце, което бях виждала — с интелигентен вид, който категорично отхвърляше възможността да е празноглава малка принцеса.

Аплодисментите изпълниха офиса на Джейкъби, докато момиченцето се настаняваше на столчето пред клавишите на пиано „Стейнуей“.

Пляскането затихна и тя започна да свири нещо класическо, което не ми беше познато, но определено беше сложно за изпълнение, а детето очевидно не правеше никакви грешки.

Малката завърши изпълнението си с изразителен жест, като разпери максимално ръце и изсвири последните акорди под бурните аплодисменти и викове „браво“ на публиката.

Мадисън се обърна към публиката с думите: „Ще съм много по-добра, когато ми пораснат ръцете.“

Топъл смях се разнесе от колонките, а едно около деветгодишно момче излезе, за да й поднесе букет.

— Някой потърсил ли е родителите й? — попитах с просълзени очи, след като изгледах видеото.

— Засега е рано, но не, все още не са ги потърсили — отговори Джейкъби. — Нито дума. Нищо за откуп, все още.