Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (46)

Глава 45

С Конклин тъкмо тъпчехме развълнувани пред спешното отделение на болницата, когато семейство Тайлър се втурнаха към нас и ни прегърнаха като най-близки роднини.

Аз бях в еуфория. Поне отчасти тази ужасяваща история беше приключила. Надявах се, че щом види родителите си, Мадисън ще дойде на себе си. Трябваше да й задам някои въпроси, и преди всичко: дали е успяла да огледа добре хората, които са я отвлекли.

— Когато я видяхме за последно, спеше — обясних на семейство Тайлър. — Доктор Колинс току-що се отби и каза, че ще се върне след… момент… десетина минути.

— Да ви попитам — каза Елизабет Тайлър с мек глас. — Мади беше ли наранена по някакъв начин?

— Изглежда сякаш е минала през голямо изпитание — отговорих на майката на Мадисън. — Не е била подлагана на никакви прегледи, защото лекарите искаха да имат изричното ви съгласие.

Елизабет Тайлър притисна устата си с ръце, задушаваха я сълзи.

— Трябва да знаете, че почти не е продумала.

— Това изобщо не е в нейния характер.

— Може да са я заплашили, че ако говори, ще пострада.

— Боже! Тези животни.

— Защо им е да отвличат Мади, а после да я изоставят, без да се опитат да измъкнат откуп? — попита Тайлър, докато влизахме в спешното.

Оставих този въпрос без отговор, понеже не ми се искаше да кажа онова, което си мислех: педофилите не искат откуп. Застанах встрани, така че семейство Тайлър да могат да влязат преди мен зад паравана, който обграждаше леглото на Мади, като в същото време си мислех колко щастлива би се почувствала тя да види родителите си отново.

Хенри Тайлър ми стисна ръката и прошепна: „Благодаря ви“, докато минаваше през завесите. Чух как Елизабет Тайлър повтаряше името на дъщеря си, а после наддаде агонизиращ вик.

Отскочих встрани, понеже тя се втурна покрай мен. После се появи Хенри Тайлър и се изправи лице в лице с мен.

— Знаете ли какво ни погодихте? — попита ме той, а лицето му беше алено от ярост. — Това момиче не е Мадисън. Ясно ли ви е? Не е Мадисън. Не е нашето дете.