Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (63)

Глава 62

Юки сложи куфарчето си до куфарчето на Ленард на масата пред зала 21. Те минаха през детекторите, влязоха през първата двойна врата в малко преддверие, после минаха през втора двойна врата и влязоха в съдебната зала.

Откъм публиката долетя шум, когато Червеното куче влезе. Тъмносиният костюм на райета стоеше елегантно на високата му близо метър и деветдесет фигура, а пред него ситнеше Юки — метър и шейсет на токчета и четирийсет и пет кила заедно с перленосивия костюм, който беше облякла. Двамата минаха по централния проход. Ленард отвори вратичката на преградата между галерията за публиката и подсъдимата скамейка, за да влезе Юки. След нея мина и той и незабавно зае мястото, отредено за обвинителите.

Нетърпението на Юки беше примесено с притеснението на новака. Беше се подготвила отлично и чакането я убиваше. Тя поизпъна реверите си, подравни купчината листове пред себе си и си погледна часовника. Заседанието трябваше да започне след пет минути, а банката на защитата беше празна.

Присъстващите отново се разшумяха. От видяното сърцето й почти спря. Тя побутна Ленард и той се обърна.

На прохода се появи Алфред Бринкли. Брадата му беше обръсната, косата — подстригана. Носеше син костюм и вратовръзка и не изглеждаше по-опасен от оризов пудинг.

Обаче не той накара стомаха й да се свие на топка, а челюстта й да увисне.

Не Барбара Бланко беше влязла с Бринкли. Вместо нея до него се движеше около четирийсетгодишен мъж, рано прошарен, с черен костюм „Бриони“ и жълта вратовръзка с орнаменти на „Армани“. Юки добре познаваше новия защитник на Бринкли.

Всички го познаваха.

— По дяволите! — рече Паризи със скована усмивка. — Мики Шърман. Познаваш го, нали?

— Определено. Двамата бяхме в защитата на мой приятел само преди няколко месеца.

— Да, спомням си. Беше един лейтенант от отдел „Убийства“, несправедливо обвинен в причиняване на смърт. — Паризи свали очилата си и ги забърса с кърпа, а после се обърна пак към Юки: — Какво ти казах снощи?

— „Трябва да сме подготвени за всичко.“

— Понякога се ненавиждам, че съм прав. Какво можеш да добавиш, освен че не остава никога незабелязан от репортерите.

— Той е голяма работа — каза Юки, — отстъпва дребните детайли за другите. Някои неща може да изпаднат през пролуките.

Юки беше прочела, че Мики Шърман напуска работата на зам.-главен юрист на корпорация, за да започне скромна частна практика. Щеше да работи безплатно по делото на Бринкли, само за медийно внимание, което щеше да е страхотен трамплин за „Шърман и съдружници“. Ако спечелеше той.

— Е, какво толкова — каза Паризи, — ще трябва да открием тези пролуки и да ги разширим максимално. Между другото, вече виждам първия голям проблем, който ще му се изпречи.

— Да — кимна Юки, — Алфред Бринкли не прилича на луд. Само че и Мики Шърман е наясно с това, Лен.