Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (60)

Глава 59

— Семейство Ренфру имат апартамент тук — каза госпожа Джордан, докато ни развеждаше из администрацията, и посочи боядисана в зелено и заключена с катинар врата в края на коридора.

— Защо е с катинар? — попитах аз.

— Заключват само когато отсъстват и двамата — каза Джордан. — Така е по-добре, не се налага да се тревожа за момичетата, които надничат, където не им е работа.

Звук от стъпки се чу откъм горния етаж.

— Общата стая е тук — каза Джордан, като продължи с обиколката. — Конферентната зала е отдясно, а спалните са горе — каза тя и погледна към дървеното стълбище. — Момичетата живеят в агенцията, докато им намерим семейства. Аз също живея тук.

— Колко момичета има сега? — попитах аз.

— Четири. Вероятно Лора ще доведе още четири при завръщането си от пътуването.

С Конклин прекарахме остатъка от сутринта в разпити. Младите момичета слизаха едно по едно в конферентната зала. Всички бяха европейки на възраст от осемнайсет до двайсет и две години, с добър до перфектен английски.

Никоя нямаше съмнения или подозрения нито към семейство Ренфру, нито към Паола Ричи.

— Докато Паола беше тук, всяка вечер се молеше на колене — изтъкна момиче на име Луиза. — Беше девствена.

Когато се върнахме в офиса на Джордан, мениджърката на семейство Ренфру разпери ръце, щом я попитах дали има някаква представа кой може да е отвлякъл Мадисън Тайлър и Паола. Тя се обърна, за да отговори на позвъняване по телефона, а Конклин ме попита:

— Искаш ли да разбия катинара?

— Искаш ли да те прехвърлят в отдела по чистотата?

— Ще си струва!

— Сънуваш — казах му аз. — Дори да имахме основание за подозрение, Мадисън Тайлър не е тук. Отрядната водачка щеше да признае.

Вече напускахме къщата, бяхме стигнали до външните стъпала, когато Мери Джордан ни извика, настигна ни и хвана ръката на Конклин.

— Не знам, доста се колебая. Може да е клюка или нещо неправилно дочуто, не искам да създавам проблеми.

— Не се тревожете, Мери — успокои я Конклин. — Каквото и да знаете по случая, длъжна сте да ни го кажете.

— Тъкмо бях започнала при семейство Ренфру — довери ни Джордан, хвърли поглед към вратата на къщата, а после пак се обърна към Конклин. — Едно от момичетата ми каза нещо, после ме накара да се закълна, че няма да издам. Каза, че една от обучените кандидатки напуснала работодателите си без предупреждение. Не става дума за невъзпитана постъпка — паспортът й беше у семейство Ренфру. Момичето не би могло да си намери друга работа без него.

— Съобщиха ли на полицията за изчезналото момиче?

— Така мисля. Знам само това, което ми се каза. А то беше, че Хелга Шмит изчезнала и повече нито се чула, нито се видяла.