Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (54)

Глава 53

Асансьорът в килера на Класен беше груб дървен сандък с размера на два ковчега. С Конклин и Класен влязохме вътре, а аз вдигнах очи към мястото, където трябваше да се намира скалата с етажите. На нея имаше само първи и четвърти етаж, никаква спирка помежду им.

Устройството спря на последния етаж, който представляваше светло, широко помещение с размери около 12 на 15 метра, обзаведено, осветено с лампи, постлано с килими и пълно с екрани, разположени по стените. В един ъгъл имаше много модерно компютърно устройство.

Беше голямо помещение, но за всеки случай го проверих за следи от присъствие на деца.

— Днес всичко се прави с дигитални технологии — каза Класен. Той дотътри табуретка пред плоския екран на монитора. — Всичко се заснема, качва и монтира в едно помещение. — Пусна компютъра, размърда мишката и кликна върху иконата с надпис „Лунно мамбо“. — Това е необработеният материал, който снимах в събота — продължи той. — Това е моето датирано алиби, не че имам нужда от такова. Започнах снимките в седем и снимах цял ден.

От тонколонките се понесоха латино ритми, после на екрана се появиха заснети сцени. Млада жена с тъмна коса, облечена в нещо черно и оскъдно, палеше свещи в нещо като спалня.

Камерата се завъртя из стаята, спря се при леглото, на което Класен се пипаше и отправяше пошло-сантиментални покани към жената, докато тя правеше стриптийз.

— Божичко — измърморих аз.

Конклин застана между мен и монитора.

— Ще ми трябва копие от това — каза той.

— С удоволствие. — Класен извади диск от едно шкафче и го сложи в червена кутия, а после го подаде на Конклин.

— На този компютър има ли снимки или филми с деца?

— Господи, не. Не си падам по детско порно — изпъшка Класен. — Освен че е нарушение на споразумението, не ми е и по вкуса.

— Да, страхотно — каза спокойно Конклин. — Сега аз бързичко ще разгледам файловете на компютъра ти, докато сержантът обхожда къщата.

— Изглежда ми спретнато място, господин Класен — казах му аз, — харесва ми как сте го подредили.

— А ако откажа?

— Ще ви отведем за разпит, докато вземем заповедта — каза му Конклин. — След което ще конфискуваме компютъра и ще претърсим къщата ви с кучета.

— Стълбите са натам.

Оставих Конклин и Класен при компютъра и се спуснах надолу по стълбите, като надничах във всяка стая, отварях врати, проверявах килери, вглеждах се и се ослушвах, с цялото си сърце се надявах да открия малкото момиченце.

Господин Ву сменяше чаршафите на втория етаж, когато отидох да му покажа значката си и снимка на Мадисън Тайлър.

— Виждали ли сте това момиченце? — попитах го аз.

Той енергично поклати глава.

— Няма деца. Господин Класен не харесва деца. Няма деца.

Десет минути по-късно поемах дълбоко хладния въздух на предните стъпала, когато Конклин се присъедини към мен, като затвори тежката дъбова врата зад себе си.

— Това беше забавно — казах аз.

— Алибито му ще бъде потвърдено — каза Конклин, като сгъна списък с имена и телефонни номера в тефтерчето си.

— Да, знам. Рич, мислиш ли, че е хетеросексуален?

— Мисля, че би скочил на всичко, което се движи.

Класен беше на алеята пред къщата, когато с Конклин се качихме в колата. Той вдигна ръка и ни удостои с още една от мазните си усмивки, като извика: „Чао.“

Подсвиркваше си и лъскаше сребристия си ягуар, когато нашият скромен форд се изстреля по улицата.