Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (111)

Глава 110

Напрежението в офиса на Трачио беше достигнало точката на непоносимост. Неукротимият медиен звяр ни тормозеше с рева си през цялата седмица: в ефира, във вестниците, дори в таблоидите по супермаркетите. А ние нямахме опровержение.

Беше убито деветнайсетгодишно момиче. Беше отвлечено дете от известна фамилия и се предполагаше, че вече е мъртво.

Чувството беше ужасно и всички в кабинета на Трачио го приемахме лично.

— Боксър, докладвай на началника — инструктира ме Джейкъби.

Погледнах Джейкъби с поглед, който казваше: „Знам какво да правя, лейтенант.“

Описах напредъка, който бяхме постигнали, като сложих всяко от наличните доказателства на бюрото. Първо копията на бележките на похитителите. После снимките на трите деца — Ерика Уитън, Мадисън Тайлър и непознатото момченце със синьо-зелени очи.

Казах:

— Не можем да идентифицираме момченцето. Ренфру твърди, че не го познава, но снимката на момчето беше в негова счетоводна книга.

Рич сложи една до друга ведомостите на „Куинсбъри Реджистър“ и двете на „Уестуд Реджистър“.

Казах:

— Знаем, че Ренфру има три последователно основани агенции — в Бостън, тази в града ни, а и една по-раншна, „Куинсбъри Реджистър“ в Монреал. Полицията в Монреал е изоставила случая — продължих аз. — Момченце на име Андре Деверо е отвлечено от детска площадка в близост до дома му преди две години. И то е имало бавачка.

— Тя от „Куинсбъри Реджистри“ ли е била?

— Да — каза Конклин. — Прегледах тези книги. Наеми, разноски за намиране и докарване на момичетата от чужбина, суми за офиси и за съдебни разходи, както и солидни такси за преместване — с всичко това семейство Ренфру постоянно са на загуба.

— Обаче продължават да въртят този бизнес — включих се аз. — По каква ли причина, чудна работа! Каква е ползата?

Лейтенант Маклийн подаде на Трачио разпечатка на снимката.

— Това е Андре Деверо — каза той за отвлеченото канадче. — Изглежда, че е точно момчето, чиято снимка открихме в счетоводната книга на „Куинсбъри Реджистри“. Бавачката му Брит Остерман е била шведка. Била е от „Куинсбъри Реджистри“. Само седмица след отвличането му Брит Остерман е намерена в канавката на второкласен път. С куршум в главата. „Куинсбъри Реджистри“ е била собственост на двама американци, които се представяли като Джон и Тина Лангър — продължи Маклийн. — Семейството се изпарило след изчезването на Деверо/Остерман. Канадската полиция ни изпрати снимка на семейство Лангър.

Маклийн сложи на бюрото на Трачио друга принтирана снимка. На нея имаше мъж и жена, бели, на около четирийсет години.

Снимката беше направена в неформална обстановка, на някакъв рожден ден. Стаята беше прекрасно обзаведена. С ажурни пана. Мъжете бяха в елегантни костюми, а дамите — с коктейлни рокли.

Пръстът на Маклийн сочеше на снимката брюнетка на около четирийсет години, която носеше дълбоко деколтирана рокля с бронзов цвят. Тя се беше облегнала на рамото на усмихнат мъж, който я беше обгърнал с ръка.

Можех само да гадая коя е жената, но познавах мъжа. Косата му беше черна, сресана назад. Имаше козя брадичка и не носеше очила.

Обаче аз бях видяла това лице съвсем скоро и го познавах.

Джон Лангър беше Пол Ренфру.