Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (58)

Глава 57

Синди Томас говореше по телефона с Юки, докато зареждаше миялната машина.

— Той просто е много забавен — каза Синди за Уит Юинг, симпатичния репортер от „Чикаго Трибюн“, когото беше срещнала преди около месец по време на процеса за общинската болница.

— Онзи с очилата, нали? Той напусна съдебната зала през аварийния изход, така ли беше? Дето пусна алармата? — закиска се Юки, щом си спомни.

— Да. Виж… освен това може да се шегува със себе си. Уит казва, че е недодяланото братче на Кларк Кент^[1] — изхили се в отговор Синди. — Заплаши да дойде в града и да ме изведе на вечеря. Дори се опитва да получи акредитация за процеса на Бринкли.

— Чакай малко, нали не смяташ да направиш същото като Линдси. Уит живее в Чикаго. Защо въобще да започвате връзка, щом сте обречени на провал?

— Ами… отдавна не съм… хм, не съм се забавлявала.

— Аз също — въздъхна Юки, — не само че не помня откога, но не помня и с кого.

Синди се изсмя, а после Юки я помоли да изчака, за да отговори на друго обаждане. Когато пак се чуха, й каза:

— Хей, репортерче, Червеното куче ме зове. Трябва припкам.

— Давай — отвърна Синди, — ще се видим в съда.

Синди затвори и пусна миялната машина, а после изпразни кофата за боклук. Завърза чувала, излезе, натисна бутона за асансьора и когато той спря, провери дали е празен, за да слезе с него.

Отново си помисли за Уит Юинг и за Линдси и Джо, както и за връзките от разстояние, които по дефиниция приличаха на влакче на ужасите.

За малко ти е забавно, а после ти призлява.

А сега имаше и друга причина да иска да има приятел, който да е в града — самият ужас да живее в тази сграда сама. Натисна „С“ за сутерен и асансьорът, чиято облицовка беше сменена наскоро, се залюля по пътя си надолу. Минута по-късно Синди стъпи в усойното подземие на сградата.

Както вървеше към отделението за боклука, чу да плаче жена, звукът ясно отекваше и беше придружен с бебешки хленч!

Това пък какво е?

Синди зави под сводовете на сградата и видя русокоса жена около нейната възраст с дете в ръцете.

В краката на жената имаше голяма торба за боклук.

— Какво става? — попита Синди.

— Кучето ми — проплака объркана жена. — Погледнете!

Тя се наведе, отвори торбата за боклук, така че Синди успя да види малко куче на черни и бели петна, цялото в кръв.

— Оставих го навън само за няколко минути — каза тя — само за да внеса бебето в апартамента. О, Боже. Обадих се в полицията да се оплача, че някой го е откраднал, но вижте. Някой, който живее тук, го е сторил. Някой е пречукал Барнаби.