Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (10)

Глава 9

Стисках ръката на Клеър, а Едмънд се върна в креслото и пусна окачения на стената телевизор с дистанционното. Намали звука и ме попита:

— Гледала ли си това, Линдси?

Вдигнах очи, видях предупреждението: „Кадрите, които ще видите, съдържат насилие. Препоръчителен родителски контрол.“

— Гледах го веднага след стрелбата — отвърнах на Едмънд, — но искам да го изгледам пак.

Едмънд кимна, каза ми:

— Аз също.

А после на екрана се появи аматьорският филм на Джак Руни за стрелбата на ферибота.

Изгледахме заедно онова, което се беше случило с Клеър само няколко часа по-рано. Кадрите на Руни бяха сурови, постоянно подскачаха, отначало се фокусираха върху трима туристи, които се усмихваха и махаха на камерата, зад тях се виждаше яхта, после следваше кадър с моста Голдън Гейт.

Камерата снима откритата предна палуба на ферибота, мина покрай група деца, които хранеха чайките с късчета от хотдог. Едно малко момче с червена бейзболна шапка, обърната наопаки, рисуваше на една маса с маркери. Това бе Тони Канело. Някакъв длъгнест брадат мъж, седнал близо до перилата, разсеяно се щипеше по ръката.

Кадърът замръзна, брадатият мъж бе очертан с насочена светлина, за да изпъкне на екрана.

— Ето го — каза Едмънд. — Луд ли е, Линдси? Или е убиец, който търпеливо чака сгоден момент?

— Може да е и двете — отвърнах с приковани към екрана очи, понеже последва втора сценка.

Развълнуваната тълпа се притисна към перилата при акостирането на ферибота. Внезапно камерата се плъзна вляво, а във фокус попадна жена с изкривено от ужас лице, която притисна с ръка гръдния си кош и се строполи.

Малкото момче — Тони Канело — се обърна към камерата.

Лицето му беше дигитално обработено от новинарите, така че се виждаха само размазани квадратчета.

Подскочих при вида на внезапното му движение и отскачането от стрелеца.

След това камерата бясно заподскача, сякаш Руни беше блъснат. После образът се стабилизира.

Притиснах ръка към устата си, а Едмънд стисна подлакътниците на креслото при вида на Клеър, която протягаше ръка към стрелеца. Макар че беше невъзможно да чуем думите й през писъците на тълпата, бе ясно, че му искаше оръжието.

— Какъв кураж — казах. — Боже мой!

— Даже прекален — промърмори Едмънд, като прокара ръка през посребрената си коса. — И Клеър, и Уили — прекалено смели са.

Гърбът на стрелеца беше обърнат към камерата, когато натисна спусъка. Видях как оръжието подскочи в ръката му. Клеър притисна гърдите си с ръка и се свлече.

Позицията отново се промени, камерата се обърна към ужасените лица в разбуненото множество. После стрелецът се появи на екрана приведен, лицето му извърнато от камерата. Стъпи върху китката на Клеър, стреля към лицето й.

Едмънд извика:

— Луд кучи сине!

Зад мен Клеър простена.

Обърнах се да я погледна, но тя все още спеше. Очите ми се върнаха към екрана точно когато стрелецът се обърна и лицето му попадна в обектива.

Държеше очите си сведени, брадата криеше половината му лице. Той се запъти в посока към Руни, който най-сетне загуби самообладание и спря да снима.

— След това е стрелял и по Уили — промълви Едмънд.

И ето че на екрана се появих аз с разпиляна във всички посоки коса след спринта из фермерския пазар, с кръв от Клеър, попила по якето ми от фланелката на Уили, с облещена физиономия на тревожна напрегнатост.

Чух се да изричам:

„Моля, свържете се с нас, ако разполагате с каквато и да било информация, свързана с този човек.“

Лицето ми бе заменено от кадър с лицето на убиеца, телефон за връзка с управлението и електронен адрес, които пълзяха под изписан с огромни букви надпис ПОЗНАВАТЕ ЛИ ТОЗИ ЧОВЕК?

Едмънд се обърна към мен с покрусен вид:

— Имаш ли някаква информация, Линдси?

— Имаме записа на Руни — отговорих, забила пръст в телевизора. — Медиите постоянно следят случая, а има и около двеста очевидци. Ще го открием, Еди, кълна се. — Не изрекох онова, което си мислех: „Ако този се измъкне, ще се откажа от полицейската професия.“

Изправих се, вдигнах торбата.

Еди ме попита:

— Не може ли да поостанеш още малко? Клеър ще иска да те види.

— Ще се върна по-късно — отвърнах. — Трябва веднага да проверя нещо.