Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (86)

Глава 85

Затегнах колана на халата и изтичах боса. През шпионката видях Рич Конклин. Беше с прозрачна найлонова шапка за баня!

Докато отключвах, се смеех с глас, а ръката ми се разтрепери, когато отворих вратата. Беше по панталон, синята му памучна риза бе разкопчана до диафрагмата. В юмрука си стискаше хотелска четка за зъби, размахваше я като малко бяло знаме.

— Дали ти се намира някаква паста за зъби, Линдси. Намерих какви ли не козметики, но не и паста за зъби.

Сериозният му вид, съчетан с налудничавия въпрос и шапката за баня ме сразиха. Отворих широко вратата, казах:

— Аз също нямам паста за зъби в банята, но мисля, че си нося в чантата.

Вратата се затвори зад мен и като понечих да си взема чантата, която бях пуснала на пода, се спънах в една от обувките си.

Рич ме хвана за лакътя, за да ме задържи, и ето ни очи в очи. Сами в хотелска стая в Ел Ей. Свалих му шапката за баня. Кичурите светлокестенява коса се разпиляха над красивото му лице, той изтърва четката за зъби на земята. После с двете ръце на кръста ми ме притегли към себе си.

— Имам само един проблем с тази организация на работата ни — каза той, — но голям.

Рич се наведе да ме целуне и аз почувствах, че го желая. Ръцете ми го прегърнаха, а устните му намериха моите. Първата целувка отключи химическа експлозия.

Прилепих се до него, докато ме полагаше на леглото в затъмнената стая. Спомням си, че лежах под него, а пръстите ни се преплитаха, неговите ръце притискаха моите към леглото, той шепнеше името ми тихо и нежно.

— Исках да сме заедно, Линдси, още преди да знаеше името ми.

— Винаги съм знаела името ти.

Исках го до болка, имах и правото да му се отдам. Но когато младият ми красив партньор отвори халата ми и залепи устни върху гърдите ми, в главата ми сякаш засвири сирена, задействана от пристъп на паника.

Не беше редно. Никак не беше редно.

Чух се да прошепвам:

— Ричи, не.

Закрих се с халата, а Рич се извъртя настрани, задъхан и зачервен. Гледаше ме в очите.

— Извинявай — каза той.

— Не се извинявай! — взех ръката му и я задържах до бузата си, захлупена с моята. — И аз го искам като теб. Обаче сме партньори, Ричи. Трябва да сме всеотдайни един към друг. Само че не по този начин.

Той изпъшка, когато казах:

— Никога повече няма да го правим.