Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (115)

Глава 114

Дали всичко с Мадисън Тайлър беше наред? Само за това си мислех, когато с Конклин влетяхме в стаята на втория етаж. Момиченцето не се виждаше никъде.

— Мадисън — извиках силно.

До вратата видях единично легло. На леглото имаше отворен куфар, а вътре бяха нахвърляни детски дрехи.

— Къде си, миличка? — извика Рич Конклин, щом се приближихме до дрешника. — Ние сме от полицията.

Стигнахме до дрешника едновременно.

— Мадисън, всичко е наред, миличка — казах и натиснах дръжката. — Никой няма да ти причини зло.

Отворих вратата, видях купчина дрехи на пода, които се движеха заедно с нечие дишане.

Спрях, все още уплашена от онова, което можеше да видя.

— Мади — казах аз, — името ми е Линдси, аз съм полицайка. Дошла съм да те отведа у дома.

Поразбутах купчината дрехи, струпани на пода, и най-сетне видях малкото момиченце. То хлипаше тихичко, беше се обгърнало с ръце и се люлееше със затворени очи.

Благодаря ти, Господи! Беше Мадисън.

— Всичко е наред, миличка — казах й, а гласът ми трепереше. — Всичко ще бъде наред.

Мадисън отвори очи, а аз протегнах ръце към нея. Тя се хвърли към мен, прегърнах я силно и притиснах буза до главицата й.

Отворих мобилния си телефон и намерих номера, който бях записала в паметта. Ръцете ми трепереха толкова силно, че трябваше да го набера отново.

Тя вдигна на второто позвъняване.

— Госпожо Тайлър, тук е Линдси Боксър. Аз съм с инспектор Конклин, Мадисън е при нас. — Сложих телефона до лицето на Мадисън и пошепнах: — Кажи нещо на мама.