Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (121)

Глава 120

Когато Юки се върна в съдебната зала, шефът й Ленард Паризи седеше до Дейвид Хейл на масата на защитата. Юки се беше обадила на Лен веднага щом разбра за опита за самоубийство на Бринкли. Обаче не очакваше да го завари в съда.

— Ленард, радвам се да те видя — каза тя, а си помисли: „По дяволите! Той ли ще поеме случая? Това ли ще ми погоди?“

— Съдебните заседатели са одобрили, така ли? — попита Паризи.

— Поне така са казали на съдията. Никой не е имал възражения. Мики дори не поиска отлагане.

— Чудесно. Обичам този самодоволен задник! — изръмжа Паризи.

Шърман тъкмо беседваше с клиента си. Очите на Бринкли бяха целите в синини. На главата си имаше широка превръзка, носеше бледосиня болнична пижама и долнище на райета.

Той се втренчи в масата, като подръпваше косъмчетата на ръката си, докато Шърман му говореше, и дори не погледна нагоре, когато приставът извика: „Всички да станат!“

Съдията се настани, наля си чаша вода, после попита Юки дали е готова със заключителната си реч.

Юки каза, че е готова.

Тя отиде до катедрата, чуваше туптенето на пулса си в ушите. Прочисти гърлото си, после поздрави съдебните заседатели и започна.

— Ние не сме се събрали тук, за да определим дали господин Бринкли има проблеми с психиката — каза Юки. — Ние всички имаме подобни проблеми и някои се справят с тях по-добре от други. Господин Бринкли твърди, че чува гневни гласове в главата си, и вероятно е така. Не можем да сме сигурни, а и не е от значение. Важното е, че умственото заболяване не дава право на никого да убива, дами и господа, а чуването на гласове не променя факта Алфред Бринкли ясно да е осъзнавал, че извършеното от него на ферибота в деня, когато е екзекутирал жертвите си, е престъпно деяние. Невинни жертви — включително и най-невинното същество, деветгодишно момченце. Откъде да разберем дали господин Бринкли е осъзнавал, че онова, което прави, е престъпно? — попита тя съдебните заседатели. — Знаем го, защото го издават всичките му действия. — Юки направи ефектна пауза, огледа залата. Забеляза прикования в нея тежък поглед на Лен Паризи, налудничавия блясък в очите на Бринкли. Забеляза също така, че съдебните заседатели я гледат в очакване да продължи… — Нека да разгледаме поведението на господин Бринкли — каза тя. — Първо, той е носел на ферибота зареден „Смит енд Уесън“ десети модел. Второ, той е изчакал фериботът да спре на кея, така че да не се окаже в безизходно положение някъде насред залива. Това показва, че деянието е планирано. Показва, че има умисъл. Докато „Дел Норте“ е акостирал — каза Юки, като прикова поглед в съдебните заседатели, — Алфред Бринкли внимателно се е прицелвал с револвера си в пет човешки същества. После е побягнал. Тичал е, сякаш го преследва дяволът — продължи Юки. — Това означава съзнание за вина. Той е знаел, че извършеното от него е престъпно. Господин Бринкли се е крил в продължение на два дни, преди да се предаде и да си признае, защото много добре е знаел, че е извършил престъпление. Ние не можем да знаем какво точно се е въртяло в главата на господин Бринкли на първи ноември, но знаем какво е извършил. Самият господин Бринкли го призна вчера следобед. Той се е прицелвал в жертвите си — тук Юки сви китката си като оръжие и бавно го завъртя в полукръг с вдигнати рамене, като се придвижи към публиката и съдебните заседатели. — Натиснал е спусъка шест пъти. Предупреди ни, че е опасен. Най-ясното доказателство за неговата вменяемост е това, че той се съгласи с нас по всички точки. Той е виновен. Трябва да бъде осъден на най-тежкото наказание, предвидено в закона. Моля ви да осъдите господин Бринкли, за да не ни се налага да се тревожим, че той обикаля наоколо със заредено оръжие.

Юки почувства, че се изчервява и вълнува, когато седна до Лен Паризи. Той й прошепна:

— Чудесна заключителна реч! Висока класа!