Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 6th Target, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Десислава Спасова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: Шестата жертва
Преводач: Десислава Спасова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: София Бранц
Коректор: Евелина Попова
ISBN: 978-954-529-646-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899
История
- — Добавяне
Глава 33
Подхвърлих ключовете на Конклин и седнах на мястото до водача на служебната кола.
Конклин подсвирна нервно, щом се изтеглихме по „Брайънт“ и поехме на север по Шеста улица, после по „Маркет“ и накрая на север към Пасифик Хайтс.
— Ако нещо може да те откаже да имаш деца, то е такава история — отбеляза той.
— А иначе?
— Иначе ми се иска да имам цяла тумба.
Обсъдихме отвличането: дали действително е имало убийство и дали бе възможно бавачката да е съучастник в отвличането.
— Тя е била вътре — казах аз. — Знаела е всичко, което става в домакинството. Колко пари са имали, навиците и ежедневните маршрути. Ако Мадисън й е имала доверие, отвличането е било лесна работа.
— Тогава защо да убиват бавачката? — попита Конклин.
— Ами… може би е изпълнила предназначението си.
— Един човек по-малко при подялбата на подкупа. И все пак, да я застрелят пред детето.
— А дали е била бавачката? — попитах аз. — Може би са убили момиченцето?
Потънахме в мълчание, докато завивахме към „Вашингтон“, една от най-красивите улици в Пасифик Хайтс.
Къщата на Тайлър беше в средата на пресечка, обточена с дървета. Тя беше във викториански стил, боядисана в бледожълто и украсена с орнаменти под стрехите. По стените се спускаха посадени в сандъчета растения. Беше като къща от приказките, едно от онези места, на които никога не би ти хрумнало, че може да те сполети нещо лошо.
Конклин паркира до тротоара и поехме по каменната пътека и после по шестте стъпала до предната веранда на къщата.
Вдигнах месинговото чукче и го пуснах да се удари в плочката, монтирана на старинната дъбова врата, с ясното съзнание, че в тази прекрасна къща живеят двама души, напълно смазани от мъка и ужас.