Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (69)

Глава 68

С Конклин работехме по телефонните обаждания, свързани със случая „Ричи/Тайлър“, когато в следствения участък се появи Джейкъби и ни каза:

— Май имате нужда от разходка.

Петнайсет минути по-късно, към 19 часа, отбихме пред жилищна сграда близо до Трета и „Таунсенд“. Имаше три патрулни коли, две пожарникарски, а ванът на патоанатома беше пристигнал преди нас.

— Това е много странно, мястото ми е познато — казах на Конклин. — Приятелката ми Синди живее тук.

Опитах се да се свържа със Синди, но телефонът й даваше заето. Домашният не отговаряше.

Огледах се за нея, но я нямаше сред наемателите, които стояха на групички на тротоара и даваха показания пред униформените, а те обикаляха между тях и гледаха към тухлената фасада и износените завеси, които се вееха от прозореца на петия етаж.

Синди живееше на третия. Внезапно усетих облекчение, което обаче продължи съвсем кратко. Някой беше намерил за нужно да умре точно тук по никое време.

Портиерът, мъж на средна възраст с високо чело и къдрава посивяла коса, прихваната с лента, се разхождаше пред външната врата. Имаше вид на старо хипи, сякаш се беше появил директно от архива на революцията през 60-те. Съобщи ни, че се казва Джоузеф Бойд, по прякор Пинки, и че работи в „Блейкли Армс“ от три години.

— Госпожа Поршия Фокс, апартамент 5К — каза ни той. — Тя надушила миризмата на газ. Обади се преди около половин час. Да… — потвърди, като си погледна часовника.

— Вие ли викнахте пожарната?

— Да. Пристигнаха за около пет минути.

— Къде е жената, която се е обадила? Госпожа Фокс.

— Вероятно някъде отвън. Евакуирахме целия пети етаж. Видях я… госпожа Волковски. Ужасно е да видиш мъртъв някой познат.

— Сещате ли се за човек, който би искал да й причини зло? — попита Конклин.

— Не, беше малко чалната. Оплакваше се, че получавала чужди писма по пощата. Дразнеше се от драскотините по плочките, такива неща. Обаче за годините си старата беше кокетка.

— Господин Бойд, тук ли бяхте през целия ден?

— От осем часа сутринта.

— Имате ли камери за наблюдение? — попитах го аз.

— Наемателите имат видеодомофон да виждат кой звъни на външната врата.

— Какво има долу?

— Пералня, боклукчийски кофи и врата, която води към двора.

— Заключва ли се? — попита Конклин. — Има ли сигнална система?

— Преди имаше — каза Бойд. — Обаче след реконструкцията стана общо пространство, така че наемателите имат ключове.

— Ясно. Значи долу няма охранителна система — включих се аз. — Днес забелязали ли сте нещо, или някой съмнителен?

Смехът на Бойд беше почти истеричен.

— Дали съм забелязал някой съмнителен? В тази сграда? Това е първият ден от поне месец, в който не видях нищо подобно.