Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 6th Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
sqnka (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: Шестата жертва

Преводач: Десислава Спасова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: София Бранц

Коректор: Евелина Попова

ISBN: 978-954-529-646-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899

История

  1. — Добавяне

Глава 125

Месец по-късно с Конклин бяхме в парка Алта Плаза, където беше започнало всичко.

Този път наблюдавахме приближаващия се Хенри Тайлър, чието палто се вееше на вятъра. Той протегна ръка към Конклин, стисна я силно, а после подаде ръка и на мен.

— Вие ни върнахте живота. Нямам думи да ви благодаря.

Тайлър извика съпругата си и дъщеря си, която играеше на катерушката — някакъв нов тип градинско оборудване.

Лицето на Мадисън светна от изненада, тя слезе от катерушката и се затича към нас.

Хенри Тайлър взе дъщеря си на ръце. Мадисън сложи глава на рамото на баща си, прегърна ме с едната ръка, с другата прегърна Рич и ни събра в тройна прегръдка.

— Вие сте ми любимците — каза тя.

Все още се усмихвах, когато Хенри Тайлър свали Мадисън на земята и ни каза с грейнало лице:

— Всички сме ви благодарни. С Лиз и Мади сме ви приятели завинаги.

Очите ми леко се насълзиха.

Чудесен ден да си ченге.

Когато с Ричи тръгнахме към колата, обсъждахме през какви ужаси трябва да минеш, докато стигнеш до разрешаването на даден случай: мръсната работа, близкия контакт с убийци и мръсници, фалшивите следи.

— А после — казах аз — случаят завършва така и е страхотно.

Рич спря, докосна ръката ми и каза:

— Да спрем тук за момент.

Седнах на едно от тесните стъпала, затоплени от слънцето, а Рич се приведе към мен. Нещо му се въртеше в главата.

— Линдси, знам, ти си мислиш, че си падам по теб — каза той, — но става дума за нещо по-силно. Повярвай ми.

За първи път ме болеше да гледам красивото му лице. Споменът за преживяването ни в хотела в Ел Ей все още ме караше да се свивам от притеснение.

— Искаш ли да опитаме? — попита той. — Нека да излезем на вечеря. Няма да играя никакви игри, Линдси. Само искам да… ъ… — той прочете мислите ми по израза на лицето и спря. Поклати глава и каза: — Млъквам.

Покрих ръката му със своята.

— Съжалявам — казах.

— Недей… Забрави, Линдси. Забрави, че изобщо съм споменал нещо, става ли? — той се опита да се усмихне, почти успя. — След неколкогодишна терапия ще се съвзема.

— Ходиш на терапия?!

— Дали би помогнало? Не. — Засмя се. — Ами вече знаеш какво изпитвам. Това е почти достатъчно.

Беше трудно завръщане до Съдебната палата. Разговорът не вървеше, докато не получихме сигнал за намерен труп в Тендърлойн. Работихме заедно по случая след работно време и следващата смяна. Беше приятно, сякаш бяхме работили заедно от години.

Точно в девет вечерта се сбогувах с Рич и му казах, че ще се видим на другата сутрин. Тъкмо отключвах вратата на колата си, когато мобилният ми телефон иззвъня.

— Сега пък какво? — измърморих.

Чух изпукване, после дълбок резониращ глас се понесе от телефонната слушалка по начин, който ме изправи на нокти.

— Научил съм се да не изненадвам въоръжен полицай пред дома му, русокоске. Така че… предупреждавам. Този уикенд съм в града. Имам новини за теб. Много искам да те видя.