Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (136)

Глава 135

Джим Мъдж, директорът на криминологичната лаборатория, чакаше в офиса си. Той ни поздрави, взе хартиения плик от мен, а после извади смъртоносното приятелче на Бринкли — Бъки.

Последвахме Мъдж по коридора до втората врата отдясно, оттам и до вътрешния полигон, където той предаде оръжието на инспектора по огнестрелни оръжия, който стреля със „Смит енд Уесън“ модел 10 в дълга камера, пълна с вода. После извади куршума 38-и калибър и ми го подаде.

— Заповядайте, сержант. Пожелавам ви успех. Хванете копелето.

Мъдж ни придружи с Клеър до една стая в края на коридора. В нея във формата на подкова бяха подредени маси и работни места, а покрай стената имаше низ от микроскопи.

Една млада жена ни поздрави с думите:

— Аз съм Петра. Да видим какво имаме.

Подадох й куршума 38-и калибър, изстрелян с оръжието на Алфред Бринкли, и този, който Клеър беше извадила от мозъка на господин Фонг.

Притаих дъх и наум стиснах палци.

С Клеър обградихме лаборантката, докато тя превърташе двата куршума под микроскопа.

Петра усмихната отстъпи назад и каза:

— Погледнете.

Дори за мен стана очевидно, когато погледнах и ги сравних.

Дефектите и нарезите по куршума, който беше извадила Клеър, бяха абсолютно същите като по куршума, който току-що беше изстрелян от инспектора с оръжието на Алфред Бринкли.

Намереният куршум беше шестият, който Алфред Бринкли беше насочил към Уили, сина на Клеър, и когото не беше улучил.

Този същият куршум щеше отново да изпрати Алфред Бринкли на подсъдимата скамейка.

Обърнах се към Клеър и не знаех дали да й кажа „дай лапа“, или да я прегърна. Така че направих и едното, и другото.

— Заковахме го! — каза Клеър, когато се прегърнахме.