Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (39)

Глава 38

Доколкото знаех, Джо така и не беше разбрал за злощастното ми приключение във Вашингтон, а точно сега не ми се струваше удачно да му разказвам за него.

— Нахрани ли Марта? — попитах, като го прегърнах силно, обвила ръце около врата му, за да ме целуне.

— Дори я разходих — избърбори той, — също така купих печено пиле и някои зеленчуци за човешките й приятелчета. Виното е в хладилника.

— Някой ден, като се прибирам, ще те застрелям, без да искам.

— Не би го направила, нали, русокоске?

Аз се отдръпнах и му се усмихнах.

— Не, Джо, не бих го направила.

— Ти си моето момиче.

После ме целуна отново, така че краката ми се подкосиха, а тялото ми направо се разтопи. Качихме се по стълбите, придружени от лая и ръмженето на Марта, от което така се разсмяхме, че направо ни беше прималяло от смях, докато стигнем до горния етаж.

Както ни беше обичаят… храната щеше да почака.

Джо свали моите дрехи и своите, пусна душа и изчака, докато водата потече приятно топла. Щом се пъхнахме в кабината, опря ръцете ми на стената и ме миеше бавно и внимателно, толкова продължително, че ми идеше да закрещя. После ме уви в хавлия и ме отведе до спалнята, отпусна ме върху нея, запали малката лампа на нощната ми масичка, онази с бледорозовата светлина. Разгърна хавлията, сякаш за първи път бяхме заедно, сякаш изследваше тялото ми.

Това ми даде време да се насладя на широките му гърди, извивките на тялото му ме поведоха надолу и когато посегнах да го докосна, той беше готов.

— Отпусни се — пошепна в ухото ми.

Най-хубавата страна на дългите отсъствия на Джо беше, че когато отново се срещахме, заедно със сигурността и интимността съществуваше и елемент на непредвидимост.

Отпуснах се на възглавниците, разперила ръце, а Джо ме подлудяваше, целувайки ме по цялото тяло, прокарваше пръсти по най-чувствителните ми точки и притискаше стегнатото си тяло към моето.

Разтапях се в жегата, но колкото и да изгарях за него, в главата ми ставаше нещо съвсем различно. Борех се с чувствата си към Джо, без да знам защо.

После отговорът изскочи внезапно.

Не исках да стане така.