Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (26)

Глава 25

Надявах се да чуя гласа на Клеър, но телефона вдигна Едмънд. Звучеше така, сякаш беше прекарал още една нощ на стола.

— Как е тя? — попитах със свито гърло.

— Правят й поредния електромагнитен резонанс — отвърна той.

— Кажи й, че хванахме убиеца — съобщих, — той си призна, затворихме го.

Казах на Едмънд, че по-късно пак ще се обадя да чуя Клеър, след това отново набрах номера на Джо. Този път попаднах на телефонния секретар в работата му, така че реших да пробвам у тях.

И там ме посрещна гласовата поща.

Изръмжах на светофара на Осемнайсета улица, забарабаних с пръсти по волана, настъпих газта веднага щом светна зелено.

Спомних си нещо, което бе станало отдавна — деня, в който ме повишиха в лейтенант при залавянето на „младоженския убиец“, психопат, който заслужено влизаше в топ десет на най-извратените в криминалната алея на славата. Навремето смятах, че повишението ми е по-скоро политика на ведомството. Преди не бяха възлагали работата на жена. Аз се съгласих, оставих ги да ми закачат значката, без да знам дали властта и отговорността, които носеше този пост, ми бяха по мярка.

И все още не го знам.

Самата аз бях помолила да ме върнат „на фронтовата линия“, така че, естествено, Трачио не разбираше реакцията ми. Мътните да ме вземат! И аз не се разбирах.

Само че понякога не можеш да проумееш нещо, докато не нагазиш в него и с двата крака.

Преките отчети пред Трачио бяха пълна глупост.

Понижаване в длъжност.

Приемливо ли е да получавам заповеди от Джейкъби?

Той ми беше казал: „Не бих приел, освен ако ти не си съгласна.“

Имах нужда да поговоря с Джо.

Отново вдигнах телефона от съседната седалка и натиснах автоматично повторно избиране, а звукът на гласа на Джо, записан на съобщението на секретаря, събуждаше толкова много спомени. Вълшебните ни пътувания заедно, начинът, по който правехме любов, някои неща у него, които обожавах — всеки момент беше изживяван докрай, защото никога не знаех кога ще го видя отново.

Какво не бих дала да съм в прегръдките му тази нощ, да ме обгърне с любовта си, да почувствам способността му да вижда истинската ми същност. Неговото докосване може да накара всяко лошо чувство да изчезне…

Затворих, без да оставя съобщение, обадих се на другите два номера на Джо — същия резултат.

Отбих на един паркинг, дръпнах ръчната спирачка и останах там да седя глупаво, с поглед, вперен в празното пространство, изпълнена с желание да видя Джо.

И тогава една блестяща идея си проправи път в ума ми.

Ами да, можех да го видя!