Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (37)

Глава 36

Докато Конклин претърсваше стаята на Мадисън, аз прелистих дневника.

Паола имаше красив почерк, при това използваше символи и емотикони, които подчертаваха изразителния й стил на писане.

Дори и беглият поглед по страниците ми подсказа, че Паола Ричи харесва Америка.

Тя бленуваше за кафенетата и магазините на улица „Филмор“, пишеше, че няма търпение да дочака хубавото време, така че с приятелките й да могат да седят навън, както в родината й.

Изпълваше цели страници с мечти за тоалети, които беше видяла на витрините, цитираше вижданията на приятелките си от Сан Франциско за мъжете, дрехите, шоузвездите.

Когато споменаваше приятелите си, Паола отбелязваше само инициалите им, което ме ориентира, че пушеше трева с МЕ и ЛК през свободните си вечери.

Търсех някакви данни за Хенри Тайлър. Паола го споменаваше от време на време, но когато пишеше за него, го наричаше „шефа“.

Беше разкрасила инициалите на някой си Дж.

Паола доверяваше за страстни погледи и въздишки от страна на въпросния мъж, но добивах ясното впечатление, че който и да е той, тя по-скоро си фантазираше за възможна интимност между тях, отколкото съобщаваше за реално съществуващи взаимоотношения.

Човекът, който най-често се споменаваше в дневника на Паола, беше Мади. Едва в тези редове прозрях истинската обич, която изпитваше Паола към детето. Тя дори беше прикрепила някои от рисунките и стихотворенията на Мадисън към страниците.

Не видях нищо, свързано със заговори, убийство или отмъщение.

Затворих черната книжка на Паола с мисълта, че това е дневникът на една наивна чужденка.

Или може би тя нарочно беше написала дневника по този начин.

Хенри Тайлър ни последва с Конклин на площадката отвън. Той ми стисна ръката с думите:

— Разбирам, че пред жена ми не искате да бъдете по-конкретни, но е ясно защо сте тук. Може би нещо вече се е случило с дъщеря ми. Моля ви, дръжте ме в течение за всичко, което се случва. И освен това настоявам да ми кажете истината.

Дадох на объркания Хенри Тайлър номера на мобилния си телефон и му обещах да се обаждам често през деня. Техниците прокарваха подслушвателни устройства в телефоните на семейство Тайлър, а инспекторите от отдела за тежки престъпления проучваха къщите по улица „Вашингтон“, когато ние с Конклин си тръгвахме.

Отидохме до парк Алта Плаза, терасовидно историческо място, истинска скъпоценност, с гледки, от които ти секваше дъхът.

Заедно с бавачките и децата, собствениците на кучета, които си почиваха по зелените площи на парка, наоколо сновяха полицаи, които разпитваха минувачите.

С Конклин се включихме в проучването и говорихме с всяка бавачка и дете, които познаваха Мадисън, включително с една бавачка с инициали МЕ, приятелката, която Паола беше споменала в дневника си.

Маделин Елис избухна в сълзи, когато разказваше колко се страхува за Паола и Мади.

— Сякаш всичко, на което разчитам, се обръща с главата надолу — заговори тя. — Този квартал беше смятан за сигурен. — Маделин побутна количката с бебето, а гласът й се накъса, когато каза: — Тя е мило момиче. И е много наивна за възрастта си.

Каза ни, че „Дж“ от дневника на Паола е Джордж, не си спомняше фамилията му, сервитьор в кафе „Рапсодия“. Той флиртувал с Паола и тя — с него, но Маделин беше категорична, че Паола и Джордж никога не са излизали на среща.

Намерихме Джордж Хенли да обслужва масите на открито в кафе „Рапсодия“ на улица „Филмор“ и го подложихме на разпит. Сондирахме го, опитахме се да го сплашим, но инстинктът ми подсказваше, че не може да е замесен в отвличане или убийство.

Той беше хлапе, най-обикновено хлапе, което ходеше на вечерно училище и искаше да вземе диплома за завършено образование по изящни изкуства.

Джордж избърса ръце в престилката си, взе шофьорската книжка на Паола от ръката ми, погледна снимката й.

— Да, разбира се. Виждал съм я насам с приятелките й — отговори на въпроса ни той, — обаче досега не й знаех името.