Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (103)

Глава 102

Излязох извън сградата заедно с Поршия Фокс.

— Мисля, че познавам този, когото описа господин Дърбридж — каза ми госпожица Фокс. — По описанието ми прилича на човека, който обитава апартамента ми денем.

— Съквартирант ли ви е?

— Не и официално — каза жената и завъртя очи. — Наемател е на трапезарията ми. Денем работя. Той работи нощем. Като разминаващи се влакове сме, нали разбирате?

— Вие сте наемателката, а този човек е пренаемател, така ли излиза?

Тя кимна.

— Как се казва?

— Гари, но с две „р“-та, Тенинг. Така се подписва на чековете.

— И къде е господин Тенинг сега? — попитах.

— Работи в някаква строителна компания.

— Работи в строителна компания нощем? — попитах я. — Имате ли мобилния му телефон?

— Не. Преди го виждах почти цяла година в кафенето „Старбъкс“ отсреща. Понякога се поздравявахме, разменяхме си вестниците. Изглеждаше симпатичен и когато попита дали знам някое място, което се дава под наем евтино. Е… имах нужда от пари.

Това момиче беше позволило на непознат да се нанесе в апартамента му. Изпитах желание да го зашлевя. Изпитах желание да го обадя на майка му. Но казах:

— Кога очаквате да дойде господин Тенинг?

— Към осем и половина сутринта. Както ви казах, тъкмо когато идва, аз излизам за работа. А сега в службата имаме кафемашина и вече не ходя в заведението отсреща.

— Ще се наложи да претърсим апартамента ви.

— Разбира се — каза момичето, извади ключа от дамската си чанта и ми го подаде. — Аз самата искам да го претърсите. Божичко, да не би да деля апартамента си с убиец?