Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (53)

Глава 52

Кенет Класен миеше колата си, сив ягуар, когато ние паркирахме на склона пред дома му на „Валейо“.

Беше бял мъж на около четирийсет и осем, висок приблизително метър и седемдесет и пет, сравнително добре изглеждащ порнотворец: хубави къдрици, прецизна пластична хирургия на носа, морскосини контактни лещи, полирани зъби.

Според досието му Класен е бил заловен при акция в онлайн чат, докато си уреждал среща с лице, за което мислел, че е дванайсетгодишно момиче, а то се е оказало четирийсетгодишно ченге.

Класен имаше споразумение с прокуратурата. В замяна на информация за детска порнография получил удължаване на условната присъда и солена глоба. Все още правеше порно за възрастни, което беше напълно легално дори при високата взискателност на Пасифик Хайтс.

Израз на възхита се изписа на лицето на Класен, когато с Конклин паркирахме колата и се приближихме до него.

— Я виж ти! — провикна се той, спря маркуча, погледна към мен, към Конклин, отново към мен.

Усмивката му замръзна, щом разбра, че сме ченгета.

— Кенет Класен — показах му значката си, за да я види, — аз съм сержант Боксър. А това е инспектор Конклин. Имаме няколко въпроса към вас. Може ли да влезем вътре?

— Където желаете, сержант — ухили се мазно той, като хвана маркуча по неприличен начин.

— Стига, задник такъв — каза любезно Конклин.

— Шегичка, полицай — каза Класен с гримаса, — само шегичка. Влизайте.

Последвахме Класен по стълбите към входната врата от дъб, през лъскавия вестибюл и модерната гостна, та чак до остъклената оранжерия зад кухнята. В нея изобилстваха папрати, гардении и големи саксии с кактуси.

Класен ни покани да седнем на плетени столове, окачени на вериги за гредите над главите ни, а в дъното на помещението се появи китаец на неопределена възраст, кръстоса лявата си китка над дясната и зачака.

— Желаете ли господин Ву да ви донесе нещо, полицаи? — попита той.

— Не, благодаря — отговорих аз.

— И какво ви води при мен в тази иначе приказна утрин?

Аз се настаних в неудобна поза на крайчеца на плетения стол и извадих бележника си, а Конклин се разхождаше из оранжерията, като вдигаше странни на вид еротични статуетки, леко поместваше саксии с растения тук и там.

— Чувствайте се като у дома си — извика Класен към Конклин.

— Къде бяхте в събота сутринта? — попитах аз.

— В събота? — зачуди се той, като се облегна назад и започна да заглажда косата си с вид, сякаш си спомняше някакъв особено приятен сън. — Снимах „Лунно мамбо“ — отговори най-сетне. — Снимах го точно тук. Режисирах серии от по двайсет минути. Наричам ги „креватни откъси“ — засмя се той.

— Прекрасно. Искам телефонните номера и имената на всички, които могат да потвърдят местонахождението ви.

— Заподозрян ли съм в нещо, сержант?

— Да кажем само, че проявяваме интерес към вас.

Класен се наведе към мен, сякаш му бях направила комплимент.

— Имате много хубава кожа. Не харчите изобщо за козметика, нали?

— Господин Класен, не се закачайте с мен! Имената и телефонните номера, моля.

— Няма проблеми! Ще изпринтирам списъка.

— Прекрасно. Виждали ли сте това дете? — попитах го, като му показах снимката на Мадисън Тайлър, която носех в джоба на якето през последните три дни.

Повдигаше ми се при мисълта да оставя Класен да оглежда със слузестите си очи красивото личице на Мадисън.

— Това е щерката на собственика на вестника, нали? Виждал съм я по новините. Вижте — каза той, така ухилен, че почти ме ослепи с керамичната си протеза, — всичко е много просто. Елате с мен.