Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (89)

Глава 88

Джейкъби се закашля припадничаво до мен. Въздухът беше задимен от пурата на Трачио, а на бюрото му изпука високоговорителят.

Бяхме се свързали с дома на семейство Уитън в Бостън. Федералният агент Дейв Станфорд продължи.

— Семейство Уитън са ужасени — каза той, — обаче измъкнах от тях цялата история. Малката им дъщеря Ерика била отвлечена заедно с бавачката си Хелга Шмит преди осем месеца.

Дали наистина бяхме попаднали на следа? Най-после някаква нишка към случая „Ричи/Тайлър“?

Ако Ерика е била отвлечена преди осем месеца, защо, по дяволите, родителите й не са потърсили полицията?

— Няма свидетели на отвличането — продължи Станфорд, — но Уитънови открили бележка под вратата си един час след като Ерика и Хелга е трябвало да се приберат от училището. Заедно с бележката имало и пет-шест снимки.

— Искане за откуп ли е имало в бележката? — попита Маклийн, гласът му загатваше за взрив.

— Не точно. Имате ли факс?

Трачио даде на Станфорд номера на факса. Гласовете в къщата на Уитън се чуваха като фон — мъж и жена говореха тихо, но припряно. Доловихме гласа на жената:

— Хайде, Бил, разкажи им.

Станфорд каза:

— Давам ви Бил Уитън.

Бил Уитън ни поздрави, а Трачио се представи, представи най-общо и екипа. Страхът и гневът така бяха стегнали гърлото на Уитън, че гласът му приличаше на хриптене на полузадушен.

— Трябва да си дадете сметка какво ни причинявате — каза той. — Те ни заплашиха, че ако се обадим в полицията, ще убият момиченцето ни. Може да са монтирали микрофони в къщата ни, може дори сега да ни слушат. Разбирате ли?

Факсът зад гърба на Трачио забръмча, лист хартия падна върху поставката.

— Почакайте малко — каза Трачио и вдигна листа.

Сложи го на бюрото си така, че всички да можем да го прочетем.

ДЪРЖИМ ЕРИКА. АКО ПОТЪРСИТЕ ПОЛИЦИЯТА, ТЯ УМИРА.

АКО ПОЧУВСТВАМЕ НЯКАКЪВ НАТИСК, ТЯ УМИРА.

ПОСЛЕ ЩЕ ВЗЕМЕМ РАЙЪН. ИЛИ КЕЙЛА. ИЛИ ПАТИ.

ЗАПАЗЕТЕ МЪЛЧАНИЕ И ЕРИКА ЩЕ ОСТАНЕ ЖИВА И ЗДРАВА.

ЩЕ ПОЛУЧАВАТЕ НЕЙНА СНИМКА ВСЯКА ГОДИНА.

МОЖЕ ДОРИ ДА ВИ СЕ ОБАДИ ПО ТЕЛЕФОНА.

МОЖЕ ДОРИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ У ДОМА.

БЪДЕТЕ РАЗУМНИ. БЪДЕТЕ ДИСКРЕТНИ.

ВСИЧКИТЕ ВИ ДЕЦА ЩЕ СА ЖИВИ И ЩЕ СА ВИ БЛАГОДАРНИ.

Бележката беше написана преди осем месеца, обаче жестокостта й предизвика съвсем реален ужас, той сякаш лъхна от страницата. Почувствах се така, като че ли престъплението беше извършено току-що. По лицата на всички се изписа шок, а Маклийн хвана листа и го стисна, все едно беше хванал похитителя за гърлото.

Трачио извади втора страница от факса.

— Снимките са неясни — каза той по телефона на Станфорд.

— Ерика е заснета на черно-бял фон с дрехите, с които е отвлечена, останалите снимки са кадри с по-големите деца на семейство Уитън в училище. А има и една с Кейла, снимана през прозореца на стаята й. Ще изпратим всичко за анализ.

Мислех си: „Със сигурност ще се опитат да съберат улики и отпечатъци от плика и съдържанието му, но онова, което Станфорд премълчава пред семейството, е, че данните на всяка неидентифицирана мъртва в страната ще бъдат съпоставени с ДНК пробите на Хелга Шмит и Ерика Уитън.“ За мен нямаше съмнение, че снимките и писмото са само за печелене на време.

Ерика Уитън и Хелга Шмит бяха мъртви.

Обаче какво бяха спечелили похитителите?

Какво искат?

Представях си жестоки картини с малки момиченца и техните бавачки, когато мобилният ми иззвъня. Беше инспектор Пол Чи, който ми каза: „Току-що имахме спешно обаждане, Линдси! Някой е бил нападнат в Блейкли Армс“.