Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (119)

Глава 118

— Господин съдия — продължи спокойно Шърман, като се опита по възможност да демонстрира, че клиентът му не се държи непредвидимо и не се готви за скок в пропастта, — моля ви показанията на господин Бринкли да не се вземат предвид.

— На какво основание, господин Шърман?

— Аз правех секс с нея, мамо! — изкрещя Бринкли. — И преди го бяхме правили. Тя тъкмо се събличаше, когато гикът я удари.

Някой от публиката възкликна: „Боже мой!“

— Господин съдия — намеси се Шърман, — тези показания нямат връзка с делото.

Юки скочи.

— Господин съдия, лично господин Шърман даде думата на свидетеля, който е и негов клиент!

Бринкли извърна очи от майка си и закова съдебните заседатели по местата им с напрегнат остър поглед.

— Заклех се да кажа истината! — заяви той, докато хаосът се вихреше в съдебната зала. Дори чукчето на съдията, който удряше с такава сила, че можеше да сцепи поставката, не се чуваше в бъркотията. — Истината е, че не си мръднах пръста, за да спася сестра си — продължи той, а от устата му хвърчеше пяна. — А убих хората на ферибота, защото той ми каза. Аз съм изключително опасен човек.

Шърман седна на мястото си и спокойно прибра книжата си в папката.

Бринкли крещеше:

— Онзи ден на ферибота се прицелих с оръжието си в хората и натиснах спусъка. Може да го направя отново.

Съдебните заседатели гледаха втрещени как Алфред Бринкли избърса с длани сълзите по хлътналите си бузи.

— Достатъчно, господин Бринкли — изрева съдията.

— Вие сте се заклели да въздавате справедливост — тръбеше Бринкли, като ритмично се потупваше с ръце по коленете. — Трябва да ме убиете заради стореното на онези хора, това е единственият начин да бъдете сигурни, че няма да го направя отново. Ако не се произнесете за смъртна присъда, кълна се, пак ще го направя.

Мики Шърман сложи папката в лъскавото си метално куфарче и щракна ключалките. Случаят беше приключен.

— Господин Шърман — каза съдия Мур с порозовяло от бяс лице, — имате ли още въпроси към този свидетел?

— Никакви, господин съдия.

— Госпожице Кастеляно, искате ли да разпитате свидетеля?

Юки нямаше какво да добави към изказването на самия Бринкли, според което, ако не го осъдеха на смърт, щеше да убива отново.

— Нямам други въпроси, господин съдия — отговори тя.

Но докато съдията подканяше Бринкли да стане, малка червена лампичка замига в ума на Юки.

Дали Бринкли беше забил пироните в собствения си ковчег?

Или това беше поредното изпълнение, с което да убеди съдебните заседатели, че е по-луд, отколкото Мики Шърман можеше изобщо да заяви и докаже?