Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 6th Target, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Десислава Спасова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: Шестата жертва
Преводач: Десислава Спасова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: София Бранц
Коректор: Евелина Попова
ISBN: 978-954-529-646-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899
История
- — Добавяне
Глава 101
Синди, Рич и аз свързвахме уликите, докато слизахме с асансьора към фоайето.
— Кучетата, пианото, тренажорът… — изброи Рич.
— Апартаментът на уебдизайнера… — допълни Синди.
— Все едно и също — казах аз. — Свързано е с шума.
— Да — съгласи се Рич, — който и да е този маниак, шумът го прави агресивен.
Казах:
— Рич, съжалявам, че така ти се троснах одеве, имах много лош ден.
— Няма нищо, Линдси. Щом приключим с този случай, и двамата ще сме по-добре.
Вратите на асансьора се отвориха и ето че отново се озовахме във фоайето. В момента мястото беше претъпкано с около двеста озверели наематели.
Синди извади бележника си и се придвижи по-близо до домоуправителя, Конклин й отваряше път. Аз се влачех отзад и най-сетне стигнахме до портиерната.
Някой извика: „Тишина!“ — и когато глъчката утихна, казах:
— Аз съм сержант Боксър, няма нужда да ви казвам, че в тази сграда се случи поредица от тревожни инциденти…
Изчаках да отшумят оплакванията, че полицията не си върши работата, после продължих с обяснението, че повторно ще разпитаме всеки и че никой няма разрешение да напуска, докато не му бъде изрично позволено.
Мъж с побеляла коса вдигна ръка и се представи като Анди Дърбридж.
— Сержант, може би имам информация, която ще ви е от полза. Днес в пералното помещение видях един човек, когото не бях срещал досега. По ръцете си имаше нещо като следи от ухапване от куче.
— Можете ли да го опишете? — попитах аз.
Усетих напрежение в стомаха си, но като добър знак.
— Беше висок около метър и седемдесет, мускулест, с кестенява коса, леко плешив, около трийсетгодишен. Вече огледах, но не го виждам тук.
— Благодаря, господин Дърбридж — казах. — Някой може ли да се сети за името на човек, който да отговаря на това описание?
Дребна млада жена с къдрици с карамелен оттенък си проправи път през тълпата, за да стигне до мен.
Очите й бяха изблещени, а лицето — неестествено бледо, явно от страх.
— Аз съм Поршия Фокс — каза ми тя. — Сержант, може ли да поговоря с вас насаме?