Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 6th Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
sqnka (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: Шестата жертва

Преводач: Десислава Спасова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: София Бранц

Коректор: Евелина Попова

ISBN: 978-954-529-646-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899

История

  1. — Добавяне

Глава 101

Синди, Рич и аз свързвахме уликите, докато слизахме с асансьора към фоайето.

— Кучетата, пианото, тренажорът… — изброи Рич.

— Апартаментът на уебдизайнера… — допълни Синди.

— Все едно и също — казах аз. — Свързано е с шума.

— Да — съгласи се Рич, — който и да е този маниак, шумът го прави агресивен.

Казах:

— Рич, съжалявам, че така ти се троснах одеве, имах много лош ден.

— Няма нищо, Линдси. Щом приключим с този случай, и двамата ще сме по-добре.

Вратите на асансьора се отвориха и ето че отново се озовахме във фоайето. В момента мястото беше претъпкано с около двеста озверели наематели.

Синди извади бележника си и се придвижи по-близо до домоуправителя, Конклин й отваряше път. Аз се влачех отзад и най-сетне стигнахме до портиерната.

Някой извика: „Тишина!“ — и когато глъчката утихна, казах:

— Аз съм сержант Боксър, няма нужда да ви казвам, че в тази сграда се случи поредица от тревожни инциденти…

Изчаках да отшумят оплакванията, че полицията не си върши работата, после продължих с обяснението, че повторно ще разпитаме всеки и че никой няма разрешение да напуска, докато не му бъде изрично позволено.

Мъж с побеляла коса вдигна ръка и се представи като Анди Дърбридж.

— Сержант, може би имам информация, която ще ви е от полза. Днес в пералното помещение видях един човек, когото не бях срещал досега. По ръцете си имаше нещо като следи от ухапване от куче.

— Можете ли да го опишете? — попитах аз.

Усетих напрежение в стомаха си, но като добър знак.

— Беше висок около метър и седемдесет, мускулест, с кестенява коса, леко плешив, около трийсетгодишен. Вече огледах, но не го виждам тук.

— Благодаря, господин Дърбридж — казах. — Някой може ли да се сети за името на човек, който да отговаря на това описание?

Дребна млада жена с къдрици с карамелен оттенък си проправи път през тълпата, за да стигне до мен.

Очите й бяха изблещени, а лицето — неестествено бледо, явно от страх.

— Аз съм Поршия Фокс — каза ми тя. — Сержант, може ли да поговоря с вас насаме?