Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (38)

Глава 37

Слънцето се снишаваше над Пасифик Хайтс, когато напуснахме апартамента на общия работник, който се казваше Уили Евънс и живееше над гаража на един от съседите на Тайлър. Евънс беше влечуго с ужасно мръсни нокти и две дузини терариуми, населени със змии и гущери. Ала колкото и да беше хлъзгав Уили Евънс, той имаше много солидно алиби за времето, когато бяха отвлечени Мадисън и Паола.

С Конклин закопчахме якетата си и продължихме претърсването на квартала, като показвахме снимките на Паола и Мадисън на обитателите на домовете, които тъкмо си идваха от работа.

Направо изкарахме ангелите на много невинни хора, но без да се натъкнем на някаква следа.

Когато се върнахме в Съдебната палата, претворихме бележките и наблюденията си в доклад с разпитите, които бяхме провели, като отчетохме и факта, че семейство Девайн, съседи на семейство Тайлър, беше на почивка преди, по време и след отвличането и не бяха разпитани, както и че приятелките на Паола Ричи я смятаха за светица.

Беше ме обзела дълбока меланхолия.

Единствената свидетелка на отвличането беше казала на Джейкъби, че в девет часа сутринта е чула изстрел и е видяла по задното на стъкло на вана пръски кръв.

Дали кръвта е била на Паола?

Или детето се е съпротивлявало и с куршум са го усмирили?

Пожелах на Конклин приятна вечер и потеглих към болницата.

Клеър спеше, когато влязох в стаята й.

Тя отвори очи и каза: „Здравей, сладурче“, а после отново заспа. Поседях малко при нея, облегнах се в кожения фотьойл, дори подремнах на пресекулки, преди да реша да стана и да кажа довиждане на приятелката си.

Паркирах моя експлорър по нанагорнището доста близо до моя дом и извадих ключовете си — докато изкачвах хълма, мислите за Мадисън Тайлър все още препускаха в ума ми.

Примигнах няколко пъти, за да се уверя, че нямам халюцинации.

Пред нас ме чакаше Джо — седеше на стълбите, на китката му беше увита каишка и той прегръщаше Марта.

Стана и аз се хвърлих в огромната му прегръдка, залюлях се с него в лунните сенки.

Толкова беше хубаво да съм в обятията му.