Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (92)

Версайският дворец

Нищо не може да се мери по блясък с Версай (Château de Versailles) — пищен дворец, издигнат при управлението на Луи XIV. Той не е най-старият, нито най-големият замък във Франция, но е най-добрият образец за кралски палат. Макар че и дворецът, и прочутият парк са построени от Луи XIV, имотът всъщност принадлежи на баща му Луи XIII, който през 1623 г. поръчва да се направи нещо като ловна хижа сред гората, тъй като е запален ловец. По-късно, през 1634 г., започва строителството на по-просторен замък.

Версайският дворец

карта 19 — СЗ

На 19 км югозападно от Париж

тел. 01 30 83 78 00

Затв. — пон.

цена билет €€€

С автомобил: А13 до отбивка 14, след това

карайте по табелите.

С влак: от Париж, Монпарнаската гара

до Версай — Шантие

от Париж, гара „Сен Лазар“ до Версай

десен бряг.

С RER — линия „С“ до Версай, ляв бряг

www.chateauversallles.fr

В двора на Версай има 32 езера и фонтани.

Когато след девет години Луи XIII умира, синът му Луи XIV е едва на пет години. Момчето харесва малкия замък, но повечето време прекарва във Версай и харчи за него много пари. Накрая премества двореца там и то не заради пасторалната красота на замъка, а поради политически подбуди. Като малък Луи XIV става свидетел на надигането на Фрондата и до края на живота си се отнася с недоверие към парижани. След като принуждава сановниците да го последват в по-откъснатия Версайски дворец, той вече може да ги държи под око и да ограничи възможностите им за независими политически действия.

През 72-годишното си управление Луи XIV не жали средства, за да построи двореца, и наема най-добрите френски специалисти — архитекта Луи Льово (наследен от Жул Ардуен-Мансар), специалиста по оформлението на градини Андре Льонотър и художника Шарл Льобрюн, които са работили по пищния дворец „Во Льовиконт“, който обаче няма добра съдба.

Версайският дворец е неотделим от личността на краля. (Неговият правнук Луи XV и праправнукът му Луи XVI внасят само дребни промени във величествения му проект.) Вече готовият дворец е съвършен израз на амбициите на краля слънце, който олицетворява кралския абсолютизъм, ръководен от la gloire (славата). Когато през 1682 г. Версай се превръща в седалище на управлението, се налага да бъде разширен, за да побере целия двор заедно с държавните чиновници.

ПРЕЖИВЯВАНЕ: крал за една вечер

Днес Версайският дворец предлага много от развлеченията, които някога са били изключителна привилегия за кралските особи и придворните им — опери и концерти от барокови композитори като Жан-Батист Люли и Хенри Пърсел в Кралската опера, разходки в парка, пищни фойерверки и други.

Има обаче едно събитие, което Луи XIV е пропуснал — нощното шоу на фонтаните. Кралят разпорежда изграждането на множеството фонтани в парка с грандиозни инженерни усилия, но не ги вижда такива, каквито са сега — осветени от зрелищни инсталации и допълнени с водни ефекти, лазерно шоу и музикален съпровод.

Любезно водени от персонала на парка и, разбира се, от карта, посетителите могат свободно да се разхождат по тъмно между красивите фонтани — различни, изненадващи и често пъти скрити зад пищна растителност.

Вечерта завършва с ослепителни фойерверки над Голямото езеро в Тюйлери в 23 ч. Така ви остава достатъчно време да хванете влака обратно за Париж.

Ако дойдете по-рано, можете да се насладите на „кралска серенада“ — възстановка на френски бал с музиканти и танцьори във великолепната Огледална зала в 18:45 или в 19:45 ч., или на пикник в парка преди в 21 ч. да се отворят портите за нощното шоу на фонтаните. (Събота вечерта от средата на юни до началото на септември, www.chateauversaillesspectades.fr, цена билет €€€€€).

карта 20

Дворецът отвътре

Парадните зали дават обща представа как Луи XIV е тълкувал la gloire във всекидневието. Те са украсени с позлата и мрамор (донесен от всички кътчета на кралството) и са подчинени на представата за планетите, които се въртят около Слънцето (емблема на краля). Когато покоите на краля са завършени, той решава, че има нужда от по-голямо усамотение, затова от 1684 г. нататък залите се използват за официални случаи и кралски аудиенции, а монархът почива и живее в старата част на двореца с изглед към Мраморния двор.

Всичко във Версайския дворец е подчинено на протокола и етикета — дори кралските покои. Царедворците си оспорват ревностно привилегията да бъдат приети там, особено на церемониите по „изгряването“ и „залязването“ на помазаното от Бога кралско тяло. Кралската спалня — цялата в позлата и лилави тонове — е реставрирана така, че сега изглежда точно както на 1 септември 1715 г., деня, в който кралят умира.

Покоите на кралицата са още по-пищни, въпреки че тя и другите дами, живели там (две кралици, две дофини и жената на първородния син на краля), постоянно са държани под око. Тези жени раждат общо 19 деца — винаги държавнически въпрос, за да е сигурно, че няма да има самозванци, които да твърдят, че са потомци на краля.

Огледалната зала във Версай е пример за блясъка и величието на двореца.

Стремежът на Луи XIV към помпозност личи най-ясно в позлатената, донякъде кичозна, Огледална зала — дълго 72 м помещение, проектирано от Ардуен-Мансар по протежение на средната част на двореца с изглед към внушителните градини. На стената срещу седемнайсетте високи сводести прозореца са поставени седемнайсет големи огледала със същата форма, а върху касетъчния таван (украсен от Шарл Льобрюн) са увековечени дипломатическите и военните завоевания на краля над Испания и Холандия. В по-ново време, през Първата световна война, във Версай заседава Военният съвет на Антантата, а на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала е подписан Версайският договор.

Градини

Андре Льонотър се възползва в най-голяма степен от стръмния мочурлив терен и проектира градина, причислявана към най-съвършените образци на класицизма. Във време, когато се смята, че природата трябва да бъде покорена от човека, Льонотър предприема големи отводнителни работи и прехвърля огромни маси пръст, за да създаде терасите, които започват с Водния партер (две симетрични езера) точно под прозорците на Огледалната зала и водят надолу към Аполоновото езеро и Големия канал.

Кралят е много горд с градините си и пише подробни напътствия как да се разглеждат. Макар че те са строго подредени и подчинени на две основни оси — едната от изток на запад, а другата от север на юг — в тях ще видите живописни горички, водоскоци и лабиринти наречени Езерото на Бакхус, Аполоновите бани и Стаята с кестените. В горичките е създадена изключително сложна система от водоскоци, предназначени за празниците, които Луи XIV устройва. Най-известният от тях, организиран през 1664 г. уж в чест на жена му Мария-Тереза, всъщност е посветен на неговата фаворитка и любовница госпожица Лавалиер. Молиер посвещава много от пиесите си, включително Тартюф, на тези увеселения. По време на тържествата, на фона на двореца и градината, се състоят балетни постановки, фойерверки, турнири, богати гощавки. Днес Празниците на водата, провеждани всяка неделя от началото на май до октомври, донякъде пресъздават тогавашната обстановка.

Луи настоява цветята в градината да цъфтят през цялата година. Благодарение на изобретателния Жан-Батист дьо Лакентини кралят яде ягоди през март и марули през януари. За посещения е отворена и кралската зеленчукова градина, осигурявала плодове и зеленчуци.

Кралският композитор

Въпреки че е италианец, Жан-Батист Люли (роден Джовани Батиста Люли през 1632 г.) е смятан за бележит френски композитор на барокова музика. Той започва кариерата си като мияч на съдове в кухнята на херцогиня Монпенсие, приказно богата братовчедка на Луи XIV, но постепенно се издига в двореца като танцьор, а после става любимият композитор на краля. Днес можете да чуете неговата музика и творбите на други барокови композитори в пищната Кралска опера във Версайския дворец, проектирана от архитекта Жак Анж Габриел и украсена с множество кристални полилеи от Огюстен Пажу.

Сред изпълнителите има международни артисти като Жорди Савал, Сесилия Бартоли и Натали Десе. (Спектаклите във Версай: www.chateauversaiilesspectacles.fr).

ПОДСКАЗАНО:

Отидете в двора късно следобед, когато залязващото слънце преобразява градината, статуите и стените на двореца.

Големият и Малкият трианон

Понякога Версайският дворец е прекалено голям и прекалено шумен дори за Луи XIV. В него живеят близо 10 000 души и няма начин кралят да се измъкне от царедворците, постоянно домогващи се до вниманието му, и от строгите правила на дворцовия протокол. Затова той възлага на Ардуен-Мансар да построи в градината Големия трианон, мини дворец от розов мрамор. Величествен почти колкото Версайския дворец, Големият трианон се превръща в убежище на няколко кралски семейства. По времето на генерал Дьо Гол сградата е ремонтирана и се използва като официална резиденция на чужди държавни глави.

След смъртта на Луи XIV Луи XV продължава да живее във Версай, където през 1769 г. строи Малкия трианон, за да се среща в него с любовницата си мадам Помпадур. След като става кралица, Мария-Антоанета създава градина в английски стил и мъничко подобие на село с домашни животни и мелница край езерце.

Посещението в двореца

Продават се няколко вида билети в зависимост от това какво искате (или имате сили) да видите. Основният билет „Дворец“, включващ аудио екскурзовод, осигурява достъп до Огледалната зала, покоите на краля и кралицата, кралската спалня, покоите на дофина и покоите на придворните дами (само в събота и неделя). По-скъпият билет „Паспорт“ включва всичко, изброено по-горе, плюс Големия и Малкия трианон и имението на Мария-Антоанета, временни изложби и музикалните фонтани (когато работят). Друг, не толкова скъп билет, дава достъп само за Големия и Малкия трианон, градините около тях и имението на Мария-Антоанета. Други билети включват Академията по кон на езда и демонстрации по дресура.

Купете си билет по интернет, за да не чакате на две отделни опашки пред вечно препълнения дворец. Предвидете най-малко два часа за двореца и горе-долу същото време за Големия и Малкия трианон. Разстоянието — през градината — до имението на Мария-Антоанета отнема около половин час, но с влакчето се стига по-бързо.

Посещението в градината е безплатно, освен по време на Празниците на водата, когато под звуците на музика се включват 32 водоскоци и фонтани.

Целта на парадната градина на Версай е да покаже майсторството на човешката ръка в оформянето на природните дадености.