Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (75)

Увод и карта

Квартал с тесни улици, които лъкатушат към площад „Пигал“, а в средата му се извисява куполът на „Сакре Кьор“.

Скулптура в музея „Монмартър“.

В Париж няма друго място като Монмартър (Montmartre). Кварталът е разположен на висок хълм (познат на парижани като „Butte“), в него цари неповторим дух, греят неоновите светлини на „Пигал“, вият се романтични улици с прелестни къщи. Музиката, изкуството и виното — както и намекът за непозволеното и за отхвърлянето на властта и традициите — допринасят за зараждането на мита „Монмартър“.

Карта 16

Още от дълбока древност хълмът, където се намира Монмартър, е място за поклонение — тук друидите извършват жреческите си обреди, по-късно е издигнат и римски храм, вероятно в прослава на Меркурий. Районът се спасява от застрояване главно защото под земята има множество галерии на стари каменоломни, където в римско време е добиван гипс и варовик.

Хълмът е осеян и с християнски сгради като например кралското абатство „Сен Дени“, построено през 1133 г. от Луи VI и жена му Аделаида Савойска в чест на светеца великомъченик. Земите му се простират на юг до днешния 9-и район. След Френската революция те са продадени, а сградите на абатството са разрушени, с изключение на романската църква „Св. Петър от Монмартър“, в която хората предпочитат да се молят дори след като през 1876 г. започва строежът на базиликата „Сакре Кьор“.Те проявяват отколешната си независимост, когато, вбесени, че през 1871 г. Тиер капитулира пред прусаците, отказват да предадат топа, охранявал града, и така отприщват поредица от събития, довели до Парижката комуна. Военачалниците, пратени от Тиер да вземат топа, са убити, деяние, на което е посветена възпоменателна плоча зад базиликата (на ул. „Шовалие дьо ла Бар“).

Социалният състав на Монмартър се променя, когато по време на индустриалната революция от провинцията пристигат влакове с хора, дошли да търсят работа в столицата, които се установяват в евтиния квартал. Митническата стена, или Fermiers generaux (на мястото на днешния площад „Пигал“), всъщност отделя Монмартър от града. Стоките, влизащи в Париж, се обмитяват на площада, затова зад стената виното, произвеждано в обилни количества по хълмовете на Монмартър, е по-евтино и е много търсено. През 1860 г. селището е присъединено към Париж като 18-и градски район.

В края на XIX в. множеството кабарета, бордеи и съмнителна дейност спечелват на Монмартър славата на място на покварата, която неизбежно привлича художници, писатели и парижани еснафи, зажаднели за тръпка. Йожен Дьолакроа, Ектор Берлиоз, Винсент ван Гог, както и съвременни художници идват в Монмартър заради неговото очарование, а в миналото и заради ниските наеми.

И днес Монмартър до голяма степен е онова, което винаги е бил — смесица от романтика, поезия, секс и комерсиалност. И досега всяка вечер „Мулен руж“ е препълнен, а площад „Тертър“ (Place de Tertre) е препълнен с портретисти; по него се носи вездесъщата миризма на палачинки (crepes), идваща от сергиите за закуски. Но по плетеницата от стръмни залесени улици все още витае духът на една по-романтична епоха. Погледната оттук, оживената столица долу сякаш отстои на десетки километри.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ:

Представление в „Лапен Ажил“

Вятърната мелница на „Мулен дьо ла Галет“

Пазаруване на ул. „Абес“

Гледката от „Сакре Кьор“

Средновековният интериор на

„Св. Петър от Монмартър“

Да ви нарисуват портрет на

площад „Тертър“

Интересната сграда на

музея „Гюстав Моро“