Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър
Заглавие: Пътеводител Париж
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0219-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783
История
- — Добавяне
Център „Жорж Помпиду“
Центърът „Помпиду“ (Centre Georges-Pompidou), който през 1997–2000 г. е ремонтиран основно, е една от най-посещаваните забележителности на града. Разположен в центъра на Париж, той прилича на заспал великан — със сините, зелените, жълтите и червените тръби и отдушници, преплетени на фона на сивите покриви и очертанията на града. През 1977 г. сградата, дело на Ричард Роджърс и Ренцо Пиано, е най-новаторската в съвременната архитектура на Париж и привнася авангарден дух в един от най-старите градски квартали.
Център „Жорж Помпиду“
Карта 6
Площад „Жорж Помпиду“
За инвалиди: Изследователски и координационен
център за акустика и музика (IRCAM):
вход откъм площад „Игор Стравински“
тел. 01 44 78 12 33
Затв. — четв.
Музей и изложби — отв. от 11 ч.
Ателие „Бранкузи“ — затв. сутрин и във вт.
цена билет €€
За цените на билетите за изложбите
се обадете допълнително.
Метро: Hotel-de-Ville,
Rambuteau
www.cnac-gr.fr
След ремонта на Центъра (наричан от парижани Бобур) за 90 милиона щатски долара главното фоайе придобива нов вид, изложбената площ е почти двойно по-голяма, появяват се улеснения за инвалидите, които сега имат по-лесен достъп, библиотеката (вече с отделен вход) е разширена и оборудвана с 370 компютъра, на долното равнище врати отварят драматичен и танцов театър и киносалон, както и музейна галерия, галерия за графично изкуство и медийна колекция, а също моден (макар и прекалено голям) ресторант („Жорж“), на последния етаж, от който се открива чудесна гледка.
Можете да посетите Центъра за промишлен дизайн (CCI), посветен на архитектурата, урбанизацията и визуалните комуникации, Изследователския и координационен център за акустика и музика (IRCAM), киното, в което се провеждат кинофестивали и се прожектират редки филми, Детската работилница, която развива усет за цветовете и творческата изява у деца на 6–12 години, и различните конференции, семинарии, лекции и дебати.
От друга страна, след ремонта посетителите трябва да плащат за асансьорите, нещо, което и двамата архитекти яростно критикуват. Но билетът ви осигурява достъп до Националния музей за съвременно изкуство и невероятната му сбирка от произведения на XX в.
Национален музей за съвременно изкуство (Musee National D’art Moderne)
Неговата сбирка отстъпва само на колекцията на Музея за съвременно изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк и се състои от 45 000 творби от началото на XX в. до наши дни. След ремонта изложбената площ се е увеличила с 50 процента и съвременната експозиция се обновява на половин година (а галериите — на една година).
Посетителите влизат през залата за съвременно изкуство на четвъртия етаж, където има отделни помещения, посветени на попарта, на arte povera (бедно изкуство) и на други направления, както и на отделни творци като Ив Клайн и Жан Дюбюфе. Следват залите за съвременно изкуство (1905–1960) на горния етаж, където са представени творби на фовизма и кубизма, на Пикасо, Кандински, Руо, Шагал, Матис и други.
Сред новите придобивки е „Дресьорът“ на Франсис Пикабия. Като цяло са представени повече скулптури (особено на Джакомети) и произведения на съвременното френско изобразително изкуство.
Сега е по-лесно да се придвижвате и по двата етажа на музея — таваните са отворени, за да се виждат боядисаните в бяло тръби и отдушници, които създават впечатлението за по-голямо пространство и повече светлина. Има видео-фоайета, зали с инсталации и пространства, посветени на пърформанса.
Ателието на скулптора Бранкузи
Преди смъртта си през 1953 г. роденият в Румъния скулптор Бранкузи завещава ателието си на френската държава, при условие то да бъде възстановено напълно. Първоначално ателието се намира на задънената уличка „Ронсен“ в 15-и район и е пренесено в Токийския дворец, а след това, през 1977 г. — в центъра „Помпиду“. Изложени са скиците на твореца, оригинали на гипсови отливки, бронзови, а също каменни и мраморни пластики, сечива, макети, легло и дрешник. В ателието се уреждат и временни изложби.