Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. — Добавяне

Център „Жорж Помпиду“

Центърът „Помпиду“ (Centre Georges-Pompidou), който през 1997–2000 г. е ремонтиран основно, е една от най-посещаваните забележителности на града. Разположен в центъра на Париж, той прилича на заспал великан — със сините, зелените, жълтите и червените тръби и отдушници, преплетени на фона на сивите покриви и очертанията на града. През 1977 г. сградата, дело на Ричард Роджърс и Ренцо Пиано, е най-новаторската в съвременната архитектура на Париж и привнася авангарден дух в един от най-старите градски квартали.

50_pompidu.jpgНе всички се възхищават на архитектурата на центъра „Жорж Помпиду“

Център „Жорж Помпиду“

Карта 6

Площад „Жорж Помпиду“

За инвалиди: Изследователски и координационен

център за акустика и музика (IRCAM):

вход откъм площад „Игор Стравински“

тел. 01 44 78 12 33

Затв. — четв.

Музей и изложби — отв. от 11 ч.

Ателие „Бранкузи“ — затв. сутрин и във вт.

цена билет €€

За цените на билетите за изложбите

се обадете допълнително.

Метро: Hotel-de-Ville,

Rambuteau

www.cnac-gr.fr

След ремонта на Центъра (наричан от парижани Бобур) за 90 милиона щатски долара главното фоайе придобива нов вид, изложбената площ е почти двойно по-голяма, появяват се улеснения за инвалидите, които сега имат по-лесен достъп, библиотеката (вече с отделен вход) е разширена и оборудвана с 370 компютъра, на долното равнище врати отварят драматичен и танцов театър и киносалон, както и музейна галерия, галерия за графично изкуство и медийна колекция, а също моден (макар и прекалено голям) ресторант („Жорж“), на последния етаж, от който се открива чудесна гледка.

Можете да посетите Центъра за промишлен дизайн (CCI), посветен на архитектурата, урбанизацията и визуалните комуникации, Изследователския и координационен център за акустика и музика (IRCAM), киното, в което се провеждат кинофестивали и се прожектират редки филми, Детската работилница, която развива усет за цветовете и творческата изява у деца на 6–12 години, и различните конференции, семинарии, лекции и дебати.

От друга страна, след ремонта посетителите трябва да плащат за асансьорите, нещо, което и двамата архитекти яростно критикуват. Но билетът ви осигурява достъп до Националния музей за съвременно изкуство и невероятната му сбирка от произведения на XX в.

Национален музей за съвременно изкуство (Musee National D’art Moderne)

Неговата сбирка отстъпва само на колекцията на Музея за съвременно изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк и се състои от 45 000 творби от началото на XX в. до наши дни. След ремонта изложбената площ се е увеличила с 50 процента и съвременната експозиция се обновява на половин година (а галериите — на една година).

Посетителите влизат през залата за съвременно изкуство на четвъртия етаж, където има отделни помещения, посветени на попарта, на arte povera (бедно изкуство) и на други направления, както и на отделни творци като Ив Клайн и Жан Дюбюфе. Следват залите за съвременно изкуство (1905–1960) на горния етаж, където са представени творби на фовизма и кубизма, на Пикасо, Кандински, Руо, Шагал, Матис и други.

Сред новите придобивки е „Дресьорът“ на Франсис Пикабия. Като цяло са представени повече скулптури (особено на Джакомети) и произведения на съвременното френско изобразително изкуство.

Сега е по-лесно да се придвижвате и по двата етажа на музея — таваните са отворени, за да се виждат боядисаните в бяло тръби и отдушници, които създават впечатлението за по-голямо пространство и повече светлина. Има видео-фоайета, зали с инсталации и пространства, посветени на пърформанса.

 

Ателието на скулптора Бранкузи

Преди смъртта си през 1953 г. роденият в Румъния скулптор Бранкузи завещава ателието си на френската държава, при условие то да бъде възстановено напълно. Първоначално ателието се намира на задънената уличка „Ронсен“ в 15-и район и е пренесено в Токийския дворец, а след това, през 1977 г. — в центъра „Помпиду“. Изложени са скиците на твореца, оригинали на гипсови отливки, бронзови, а също каменни и мраморни пластики, сечива, макети, легло и дрешник. В ателието се уреждат и временни изложби.