Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (8)

Парижката Св. Богородица

Катедралата „Парижката Св. Богородица“ (Notre-Dame) се извисява като символ на Париж. Намира се на брега на Сена, а великолепната й западна фасада се издига като „мощна симфония от камък“, както пише Виктор Юго.

Пред източната фасада на Парижката Св. Богородица има богата растителност.

Парижката Св.Богородица

Карта 1

Пл. „Парви Нотр Дам“, остров Сите

тел. 01 42 34 56 10

Метро: Cite

www.cathedraledeparis.com

Мястото, където е разположена катедралата, е с богата история. Построена е върху развалините на гало-римски храм в прослава на Юпитер, на църква от IV в. и на базилика от VI в., в чиито основи са открити 12 камъка, използвани в строежа на римския храм. През XII в. базиликата вече е съвсем порутена и Морис дьо Сюли (избран през 1160 г. за парижки епископ) решава да я замени с великолепна катедрала, която да съперничи на базиликата „Сен Дени“. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и така слага началото на сграда, превърнала се в един от шедьоврите на френската готическа архитектура.

Строежът напредва бързо благодарение на значителните суми, които Сюли събира от краля, духовенството, благородниците и дори от бедните. След като е завършена, катедралата се откроява сред цялата религиозна архитектура на Ил дьо Франс и смайва Европа.

Реставрацията

Днешният вид на Парижката Св. Богородица до голяма степен се дължи на реставрацията от XIX в.

През XVII-XVIII в. готическият стил вече не е на мода и поради това катедралата претърпява значителни щети. При Луи XIV (упр. 1643–1715) олтарната преграда с разпятието е отчасти разрушена, стъклописите от XIII в. са за менени с прозрачно стъкло, обточено със синьо и златисто, а гробниците изчезват. (В Лувъра е изложен фрагмент от олтарната преграда със сцената „Слизане в ада“).

По време на Френската революция църквата е разграбена и превърната в Храм на разума. Революционерите претопяват съкровищницата, запалват в олтара огъня на свободата и разрушават двайсет и осемте статуи на юдейските царе в Царската галерия по западната фасада, тъй като погрешно решават, че това са изображения на френските крале. Впоследствие 21 от главите са намерени като по чудо и сега се пазят в музея „Клюни“, само главата на цар Давид е изложена в музея за изобразително изкуство „Метрополитън“.

През 1804 г. катедралата е толкова порутена, че когато Наполеон I е коронясан тук за крал, са окачени огромни гоблени и драперии, които да прикрият повредите. Взето е решение храмът да бъде съборен. Както Виктор Юго пише през 1831 г. в едноименния си роман, „върху лицето на кралицата на нашите катедрали до всяка бръчка винаги ще намерите белег. Tempus edax, homo edacior“. Бих го превел свободно — „времето е сляпо, човекът — глупав.“ Книгата на Юго дава тласък на усилията по спасяването на катедралата и слага началото на движение за набиране на средства за възстановяването й.

През XIX в. архитектът Йожен Виоле Льодюк посвещава близо 20 години на реставрацията на статуите и витражите, макар че старанието и дейността му са подложени на критика. Той добавя 90-метрова камбанария с красиви растителни мотиви и заменя скулптурите по западната фасада и южния напречен кораб, като запазва най-изящните творения за нишите, които са почти идентични с тези от XII в.

Парижката Св. Богородица.

Портали

На западната фасада на Парижката Св. Богородица има три портала, на които от ляво на дясно са изобразени Богородица, Страшният съд (долу) и Св. Ана. Някога статуите на порталите са били ярко оцветени и са се откроявали на позлатения фон. Най-стара е статуята на Св. Ана, изработена около 1170 г.

Порталите са увенчани с две изящни кули (лявата е малко по-висока от дясната) със стрелнати арки, високи 15 м. и украсени с водоливници във вид на страховити същества, които надзъртат иззад голямата горна галерия отзад.

Централният кораб на Парижката Св. Богородица е завършен в края на XII в.

Аркбутани

Покривите на ранните средновековни църкви са със скрити подпори, но в разцвета на готиката е въведен нов конструктивен елемент — аркбутани — каменни външни полуарки, които поемат напора на свода на главния кораб и го предават на контрафорсни стълбове, разположени надлъжно край стените на катедралата.

Така се намалява сечението на вътрешните колони, увеличават се прозоречните отвори и подпорното разстояние. Често колоните са украсени с красиви заострени кули.

Аркбутаните на Парижката Св. Богородица, толкова типични за готическите катедрали, са построени през 1220–1230 г. Всеки един е снабден с канал, по който изтича дъждовната вода. Аркбутанът в източния край е дълъг 15 метра. Параклисите между подпорните арки датират от 1250–1325 г.

Розети

Размерите и великолепието на красивите розети придават великолепие на готическата архитектура. По северната розета с диаметър 21 м. и с почти непокътнати витражи от XIII в. около Богородица са изобразени старозаветни персонажи.

През 1737 г. 13-метровата южна розета е подложена на основна реставрация — на нея е изобразен Христос, за обиколен от светци, апостоли и ангели. През 1965 г. нишите на средния кораб и розетите в галерията са изработени от ново от Жак Льошовалие, който вдъхва живот на мрачното сиво стъкло (glisaille) от XIX в. с типичните за готиката разноцветни витражи.

ПОДСКАЗАНО:

За един по-различен поглед към Париж, слезте в Археологическата крипта, която се намира под площада пред катедралата и крие останки от историята на града.

Съкровищница

Затв. — нед. сут.

цена билет €

Кули

Ул. „Клоатър Нотр Дам“

тел. 01 53 10 07 02

Затв. — 1 ян., 1 май, 25 дек.

цена билет €€

Съкровища

Сред скулптурните творби в катедралата са и древните резби по преградата за хора, дело на архитекта от XIII в. Жан Рави, „Пиета“ на Никола Кусто и статуята на Луи XIV на Антоан Коазво. При югоизточния стълб на напречния кораб се издига статуя на Богородица с Младенеца от XIV в., известна като „Парижката Св. Богородица“. В страничните параклиси могат да се видят религиозни картини на Шарл Льобрюн.

Съкровищата на катедралата включват тръненият венец, свещеният гвоздей и парче от Христовия кръст в Сен Шапел. Те се изнасят само на Разпети петък на шествие пред богомолците. Сред другите съкровища са туниката на Луи Свети, парче от челюстта му и негово ребро.

Прочутите водоливници на Парижката Св. Богородица са изваяни през XIX в.

Органът на западната стена (най-големият във Франция) от началото на XVIII в. е реставриран през 1868 г. и още веднъж през 1992 г. Състои се от 6000 тръби, 110 регистрови механизъма и 5 клавиатури. Качете се на площадката на южната кула, откъдето се открива великолепна гледка към камбанарията, аркбутаните и града. Влиза се от долния край на северната кула.

Въпреки че изглеждат типични за средновековното изкуство, причудливите фигури на катедралата датират от XIX в. Терминът gargouile произлиза от думата за „гърло“ и всъщност съществата на по-високите нива действително служат за водоливници. Другите са просто скулптурна украса. Всичките са създадени от малко известния скулптор Виктор Пиане. Виоле Льодюк ги нарича „химери“, а през годините някои са получили различни имена, сред които „Вампирът“ и „Гълтачът“.

Преддверието на Парижката Св. Богородица

Сегашното преддверие (на фр. „parvis“, което произлиза от думата за „рай“) на църквата е шест пъти по-голямо, отколкото през Средновековието. Плочите по пода бележат старата улична настилка и градските жалони. Там, където сега се издига статуята на Карл Велики, се е намирал „Отел Дийо“ от VII в., най-старата болница във Франция. Едва през XVIII в. болните се разпределят по пол и заболяване; по онова време на едно легло са спели до шест души. Новият Отел Дийо, който сега се пада на север от преддверието, е построен през 1868–1877 г., след като барон Жорж-Йожен Осман изравнява района; старата сграда е съборена през 1878 г.

Кейовете на Сена: само за пешеходци

Гледката към Парижката Св. Богородица откъм пешеходните пътеки на Сена е едно от удоволствията в Париж. Бреговете на Сена са в списъка на „Стоте обекта от световното историческо наследство“ на ЮНЕСКО, но пътищата по тях замърсяват това красиво място за разходка. В момента се подготвя проект, който ще „култивира“ бреговете на Сена, без да се затварят напълно пътищата (те вече са затворени за автомобили в неделя през деня). На десния бряг ще бъдат монтирани още светофари, за да се забави движението на колите.

Автомобилното движение на левия бряг ще бъда забранено в отсечката между Понт де’Алма и музея „Орсе“ и заменено с пешеходни и велосипедни алеи, градини, оранжерии и спортни съоръжения. Изкуствени острови с паркове ще плават по Сена близо до Пристана на инвалидите.

Археологическата крипта

Археологическа крипта

Пл. „Парви Нотр Дам“

тел. 01 55 42 50 10

Затв. — пон.

цена билет €

Преди да си тръгнете, на всяка цена посетете археологическата крипта, за да получите представа за гало-римските укрепления под преддверието на катедралата. Вляво са останките от помещенията на древна отоплителна система.