Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър
Заглавие: Пътеводител Париж
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0219-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783
История
- — Добавяне
Живерни
През 1883 г. Клод Моне се премества заедно със семейството си в тази къща, където остава до смъртта си през 1926 г. Къщата и градината са несекващ извор на вдъхновение за художника, който посвещава много време и пари на облагородяването на земите наоколо. Където и да живее, Моне винаги има градина. Градината в Живерни обаче се превръща в делото на живота му — тук той създава мотивите, превърнали се в негова неутолима страст, закрепва върху платната си водните лилии, лодките и мостовете.
Живерни
карта 190 — В4
на 78 км северозападно
от Париж
С автомобил: Западна
магистрала
(А13/E05) от Пон дьо Сет Клу
за Руан.
Отбивка при Бониер, след
това по D201 за Живерни.
С влак: от Париж, гара Сен Лазар
по направление Руан, слезте на
Вернон и се качете на местен автобус
или на такси, можете да извървите и
пеш разстоянието от 5 км.
След смъртта на Моне къщата започва да се руши и когато през 1966 г. синът му Мишел дарява Живерни на Академията за изящни изкуства, подовете и гредите по таваните вече са изгнили, а стълбата е рухнала. Десет години по-късно къщата и градината са възстановени. През 1980 г. музеят отваря врати и днес всяка година тук идват половин милион посетители.
Градината
През което и годишно време да дойдете, градината е обагрена в какви ли не цветове, както когато е бил жив Моне. Когато семейството се настанява тук, около къщата има скромна овощна градина (ок. 8 дк.), опасана с висок каменен зид. Художникът я преобразява — създава симетричен рисунък и перспектива, като засажда цветя и растения, които образуват определени цветови форми и се променят всеки месец. Моне ненавижда строго подредените градини във френски стил, затова създава арки, покрити с рози и латинки, и разделя градината на цветни лехи от ружи и едногодишни растения и цветя.
Десет години, след като се пренася в Живерни, Моне купува земята от другата страна на железопътните релси с намерението да отклони река Епт и да направи езеро и водна градина. Мнителните местни жители оказват ярост на съпротива и се обявяват срещу проекта, който им се струва твърде налудничав. Накрая Моне побеждава. Първо поръчва да изкопаят изкуствено езеро и създава екзотична градина с бамбукови растения, глицинии, върби и, разбира се, прочутите водни лилии. Един местен майстор прави красивия японски мост, а в края на езерото и досега плава дървена лодка.
Къщата и ателието
В къщата с грубо измазана розова фасада и зелени капаци Моне често посреща своите приятели, а продуктите за празненствата набавя от зеленчуковата градина в другия край на града. Лично определя менюто и събира специални рецепти от Саша Гитри, Стефан Маларме и Пиер-Огюст Роден. Обикновено всички се събират в кухнята със сини керемиди и в слънчевата жълта всекидневна.
Моне обича японските гравюри и в няколко от стаите е изложена ценната му колекция (от която черпи вдъхновение за водната градина). По стените на скромната всекидневна ще видите личната сбирка на Моне от работи, на които той се възхищава особено много, включително десетина платна на Сезан, няколко на Реноар, осем на Мане, две-три на Дега и две бронзови скулптури на Роден. Днес тези творби са пръснати по музеи и сбирки из цял свят, а направените по тях репродукции дават представа за интериора от времето на Моне.
Посетителите влизат през огромното ателие с водните лилии, построено през 1916 г., така че Моне да разполага с пространство и светлина, за да нарисува грамадните „Водни лилии“, поръчани от приятеля му Жорж Клемансо за парижкия музей „Оранжерията“. Днес в ателието са изложени репродукции на негови платна; към него има магазин за сувенири. За да избегнете тълпите, елате през седмицата. Туристическите автобуси често си тръгват към 16 ч., но градината е отворена до 18 — прекрасно време да й се полюбувате.
Музеят на Клод Моне
Ул. „Клод Моне“ 84
тел. 02 32 51 28 21
Отв. — апр. — окт.
цена билет €€
www.fondation-monet.com
Музеят на импресионизма
Ул. „Клод Моне“ 99
тел. 02 32 51 94 65
Затв. — март. — ноем.
цена билет €€
www.giverny.org/museum
Музеят на импресионизма
Заслужава си да видите и Музея на импресионизма, който се помещава на мястото на бившия Музей на американското изкуство. Посветен е на развитието на импресионизма през XX в. и представя тематични художествени изложби.
ПРЕЖИВЯВАНЕ: Уроци по живопис на открито
Научете се да рисувате в градината на Моне в околностите на любимото му село Живерни. Уважаваната школа Art Study/Giverny (www.giverny.org/artists/school/artstudy.com) организира художествени занимания на английски и работилници, в които преподават професионални художници. В 8 или 11-дневни занимания художници и фотографи на всички нива на уменията имат възможност да уловят атмосферата на открито на места, станали известни благодарение на френски и американски импресионисти. Провеждат се ежедневни уроци по рисуване с водни бои, пастели, маслени и акрилни бои. Обучението се основава на класическите принципи на изящното изкуство с акцент върху анализиране на композицията и цветовете от природата. На учениците се възлага задачата да възприемат гледната точка на импресионистите, че наблюдението е ключът за творческото въображение.