Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (15)

Сорбоната и Френският колеж

Векове наред Сорбоната е нещо като полудържава в държавата и играе важна политическа роля, докато Френският колеж залага най-вече на свободата в образованието.

Сорбоната

Карта 3

Ул. „Екол“ 47

тел. 01 40 46 22 11

Работи — само по предварителна заявка.

Метро: St. Michel, Maubert Mutualite

www.sorbonne.fr

Френският колеж

Пл. „Марслен Бертло“

тел. 01 44 27 12 11

Метро: St. Michel, Maubert Mutualite

www.college-de-france.fr

Сорбоната

Сорбоната е основан през 1253 г. като общежитие за 16 студенти по богословие и впоследствие се превръща във водещо средище за религиозно образование.

Още в първите дни учебното заведение е разтърсено от стачки, а през 1231 г. то излиза в двегодишна стачка с искане (което постига) за независимост от епископите на Париж. Около седем и половина века по-късно насилието, плиснало през май 1968 г. из Латинския квартал, е отприщено от задържането под стража на студентски водачи от същото учебно заведение, протестиращи срещу назадничавата, потисническа и пренаселена университетска система.

Днес всеки има достъп до вътрешния двор, а параклисът, където се намира гробът на кардинал Ришельо, може да бъде посетен при временни изложби на 4 декември — годишнината от смъртта на духовника.

СЪВЕТ НА ПОЗНАВАЧ:

За книги и плочи втора употреба посетете библиотеките за студенти около Сорбоната.

Френският колеж

Le College de France е необичайно учебно заведение. Средно около 5000 слушатели следят лекциите на общо 52 преподаватели. Занятията са безплатни, за да се включите в тях, не трябва да отговаряте на никакви изисквания, не се присъждат и научни степени, награди или дипломи. Всеки студент или любознателен човек може да присъства на лекциите на теми, които варират от молекулярна биология до византийската цивилизация.

Виктор Юго

Виктор Юго е най-великият френски писател на XIX в., превърнал се в олицетворение на епохата. По слава се доближава до Омир, Шекспир и Данте; твърди се, че творбите му са допринесли за избухването на революции и най-вече на революцията от 1830 г. Пиесите му преобразяват френския театър и го изтръгват от закостенелите форми на Корней и Расин. Виктор Юго се обръща към политиката, но политиката му обръща гръб — след като през 1851 г. се опитва да осуети преврата на Наполеон III, той се измъква на косъм от арест; в продължение на 18 години живее в изгнание, от което се завръща през 1870 г., Когато през 1885 г. Юго умира, по улиците на Париж се стичат половин милион души, излезли да му окажат последна почит. Тялото му е изложено за поклонение при Триумфалната арка, след като е откарано в Пантеона в бедняшка катафалка — знак на солидарност с обикновените хора. По ирония на съдбата Юго винаги е ненавиждал Пантеона и го е сравнявал с пандишпан.