Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър
Заглавие: Пътеводител Париж
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0219-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783
История
- — Добавяне
Разходка из стария Маре
Най-запазеният парижки квартал е наситен с исторически и архитектурни ценности. Ще са ви необходими поне няколко дни, за да посетите всички музеи, дворци, площади и забележителности тук.
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ:
Площад „Вож“
Площад „Марше Сен Катерин“
Музея „Карнавале“
Площад „Жорж Кеин“
Музея „Пикасо“
Тръгнете от площад „Бастилията“ по ул. „Сен Антоан“, покрай статуята на Бомарше отдясно. Завийте вдясно по ул. „Бира“, за да излезете на площад „Вож“(1). От покрай Павилиона на краля, после пак завийте надясно под аркадите, за да посетите магазините и галериите и да разгледате прекрасните частни къщи. Минете през безистена на №7, за да отидете в красивия парк и да видите ренесансовата сграда на замъка „Сюли“, където редовно се уреждат фотоизложби. Нощем безистенът може да е затворен — в такъв случай се върнете на ул. „Бираг“, за да излезете на ул. „Сен Антоан“.
На ул. „Сен Антоан“ завийте вдясно, после отново вдясно по ул. „Карон“. Продължете по площад „Марше Сен Катерин“, където през XIII в. е имало голям манастир на августинците. Прекосете площада и завийте наляво по тихата ул. „Жаран“. След номер 6 ще се озовете в прелестна част от улицата, която прилича на село. Там завийте надясно по ул. „Севине“, след това наляво по ул. „Франк Буржоа“. (Ул. „Пули“, или „макари, скрипци“, между ул. „Вией дю Тампъл“ и ул. „Пейен“, е наречена така заради становете в средновековните тъкачници.) На номер 23, където сега се намира скъп магазин за обувки, навремето имало boulangerie (хлебарница) в стил бел епок.
Посетете музея „Карнавале“(2), след това продължете по ул. „Франк Буржоа“. Обърнете внимание на красивата четириъгълна наблюдателна кула с буквите „S. С.“ в основата — те бележат края на имота на манастира „Св. Екатерина (на фр. Saint Catherine) от долината на учениците“, от който е купена земята. Тя е част от една от най-старите постройки в Маре — Ламоаньонския дворец (днес Историческата библиотека на Париж Bibliotheque historique de la Ville de Paris). След възхода на нацизма Ектор Гимар, проектира синагогата на ул. „Паве“ 10; впоследствие намира убежище в Съединените щати заедно със съпругата си, американска еврейка.
Виж също картата на квартала 7
Пл. „Бастилията“
Продължителност на обиколката —
Предвидете 3 часа
хотел 2,4 км
паркинг — ул. „Розие“
Завийте надясно по ул. „Пейен“. На площад „Жорж Кейн“, прелестен малък парк с развалини и паметници, се намира Музеят на камъка в Париж (Musée Lapidaire de Paris), гробище за стари камъни. Погледнете към музея „Коняк-Же“(3), на номер 11 вляво по улицата и обърнете внимание на покрива с форма на кораб на Шведския културен център в съседство, където навремето е живяла гувернантката на децата на Мария-Антоанета. Особено красив през лятото е вътрешният двор на номер 13.
Завийте наляво по ул. „Парк Роял“, срещу площад „Леополд Ашил“, и продължете към площад „Торини“. В замъка на Либерал Брюан на ул. „Перл“ 1 има Музей на ключалките с дръжки на врати, метални резета и ключалки от римско време до бел епок, включително изискани образци от различни кралски дворци.
На ул. „Торини“ завийте надясно, за да излезете при музея „Пикасо“(4). Върнете се назад и продължете по ул. „Перл“, като на ъгъла на ул. „Вией дю Тампъл“ свърнете наляво към Роанския замък(5). В него можете да видите великолепния барелеф „Аполонови коне“ на Робер Льолорен (отворено е само за временни експозиции и за предварително заявени екскурзии). Тръгнете по ул. „Катър Фис“ (продължение на ул. „Перл“ след кръстовището с „Вией дю Тампъл“) към двореца Генего(6), вдясно.
Тази жилищна сграда от XVII в., в която сега се помещава Музеят на лова и природата (Musée de la chasse et de la nature; ул. „Аршив“ 60, тел. 01 53 01 92 40; затв. — пон., метро: Рамбюто), с безупречно подредената малка градина е единствената, дело на Мансар, която е изцяло запазена.
Разходка из стария Маре
Завийте наляво по ул. „Аршив“ — на номер 58 е величествената Клисонска порта(7) (построена през 1372–1375 г.) с готически кули от двете страни. Издигната е върху земя на тамплиерите и през нея се е влизало в къщата на Оливие дьо Клисон, майордом на френските крале, главнокомандващ на Франция в отсъствието на краля и боен другар на военачалника Дю Гесклен. Портата е сред най-старите постройки в града, запазили се до днес. През XVI в. гизите, най-могъщият род в Маре, купуват къщата и по време на религиозните войни я използват за щабквартира — клането през Вартоломеевата нощ вероятно е замислено тук. Сградата е обновена от принца на Субиз Франсоа дьо Роан и Клисонската порта е включена към нея. В началото на XIX в. къщата става държавна собственост — през 1808 г. по разпореждане на Наполеон ул. „Катър Фис“ и ул. „Аршив“ са обединени — за да се съхранява там държавният архив.
На ул. „Франк Буржоа“ завийте наляво. Вдясно, на номер 55, се намира „Мон дьо Пиете“, или „Креди Мюнисипал“, държавна заложна къща, аукцион и банка, създадени през 1777 г. Влезте във вътрешния двор вдясно, за да видите останките от една от двайсетте кули от осемвековната градска стена на Филип-Огюст, съхранена благодарение на намесата на Виктор Юго. Продължете към изящната ренесансова кула на ъгъла на ул. „Вией дю Тампъл“ и ул. „Франк Буржоа“, дом на Жоан Еруе, ковчежника на Луи XII.
Завийте вдясно по ул. „Вией дю Тампъл“, където на номер 47 ще видите изумителна входна фасада с главата на Медуза, дело на Рьоноден, и замъка „Амло дьо Бисьой“, известен и като Двореца на холандските посланици(8), където Бомарше е живял и е написал Сватбата на Фигаро. Въпреки че в сградата никога не е имало посолство, през 1720–1727 г. тук живее протестантски свещеник от посолството на Холандия, който след отмяната на Нантския едикт отслужва църковни служби. Тук се венчава и един от роднините на Бенджамин Франклин, а през 1766 г. приема кръщение протестантката Некер, бъдещата Мадам дьо Стал. Почукайте и може би ще ви разрешат да влезете и да видите барелефа „Ромул и Рем“ от 1660 г. и четирите големи слънчеви часовника.
След като излезете, завийте вдясно, а после вляво по ул. „Розие“(9), сърцето на средновековния еврейски квартал. На номер 8, 10 и 14 ще откриете останки от градската стена на Филип-Огюст.
СЪВЕТ НА ПОЗНАВАЧ:
L’Az du Falafel на ул. „Розие“ предлага
най-хубавия фалафел в града, както и
пържен нахут, овкусен със зехтин,
чесън, червен пипер и лимонов сок,
кисело зеле и хариса (тунизийски лютив сос).
Съхраняването на историята на Франция
Роанският дворец, красива сграда от XVIII в. в Маре, в която в момента се намира Националният архив, е превърната в нов Дом на историята на Франция (ул, „Фран Буржоа“ 60, 75003). Градините са отворени по инициативата „Среща в градината“ през първия уикенд на юни, където посетителите се запознават с архивните фондове на тема „Градините на Франция част от културното наследство“.
Цялата 2011 г. за Националните архиви на Франция е посветена на годишнината от откриването на ваксината против туберкулоза от Камий Герен и Албер Камлет. Домът на историята на Франция е проект на Никола Саркози, като идеята е да се създаде хибрид между музей за историята на Франция и националните архиви, както и място за колоквиуми, конференции и изложби, но тъй като е разкритикуван от редица историци, Франсоа Олан се отказва от проекта.