Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър
Заглавие: Пътеводител Париж
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0219-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783
История
- — Добавяне
Гробища
Векове наред парижани погребват покойниците си в гробището „Иносан“ (Cimetiére des Innocents) в центъра на града, точно до оживените хали. Това е основното гробище за над 20 парижки енории, особено за онези, които нямат свои гробища, за бедните и починалите в болницата „Отел Дийо“. Те са погребвани в общи гробове за ок. 1500 тела — щом гробът се напълни, се копае нов.
В края на XVIII в. зловонието става нетърпимо и тленните останки на близо 6 милиона души са пренесени за 15 месеца в катакомбите недалеч от „Данфер-Рошро“. След това гробищата в обсега на градските стени са затворени и са заменени с гробищата „Пер Лашез“, „Монпарнас“ и „Монмартър“.
Гробище „Пер Лашез“
„Пер Лашез“ (бул. „Менилмонтан“ 8, тел. 01 55 25 82 10, Метро: Pere-Lachaise, Philippe-Auguste) привлича повече хора от всички други парижки гробища — над 2 милиона посетители годишно. То носи името на свещеника йезуит Лашез, изповедник на Луи XIV и собственик на земята от 1665 до 1709 г. През 1803 г. архитектът Александър Брониар прави проект за гробище. Той черпи вдъхновение от градините в английски стил и включва романтични живописни алеи и пищни надгробни статуи, които обаче не вълнуват парижани. Гробището е открито на 21 май 1804 г., но през 1815 г. в него има само 2000 гроба отчасти защото хората го смятат за прекалено отдалечено. Парижката управа решава, че ако премести в „Пер Лашез“ тленните останки на известни личности, парижани, които се интересуват живо от знаменитости, ще последват примера им. През 1817 г. на гробището са прехвърлени тленните останки на Молиер и Лафонтен, както и на Елоиза и Абелар. Така през 1828 г. гробовете вече са 33 000 и много от парцелите са купени. С времето гробището се разширява все повече и днес площта му възлиза на 44 ха — най-голямата зелена площ в Париж след Булонския и Венсанския лес.
Гробището е подредено на номерирани парцели. Долната част представлява романтична, почти непроходима, гора с гробове и гробници около пясъчни пътеки и покрити с плочник алеи. Горната част е със строг геометричен план. На входа на гробището можете да купите карта, на която са отбелязани най-известните гробове (които обаче няма да откриете лесно). Вероятно ще се наложи да се отклоните от централната алея, за да намерите онова, което търсите. Има множество любопитни гробове и те не са непременно на известни личности. Тук са погребани много знаменитости, включително Фредерик Шопен и Оскар Уайлд (първоначално фигурата на гроба му е съвършена от анатомична гледна точка, но анонимен посетител е отчупил гениталите). Гробът на Джим Морисън, покойния вокалист на Дорс, се е превърнал едва ли не в светилище за неговите почитатели. Няколкото трогателни паметника при Стената на комунарите (Mur des federes) отдават почит на французите, загинали в нацистките концентрационни лагери, особено строгият бронзов паметник с три, прилични на скелети, фигури — символ на загиналите в „Бухенвалд-Дора“.
Гробище „Монпарнас“
От 1654 г. на мястото на гробището „Монпарнас“ (бул. „Едгар Кине“ 3, тел. 01 44 10 86 50, Метро: Edgar-Quimet, Raspail) има абатско гробище, което става общинско едва през 1824 г. Разделено на малко (Petit) и голямо (Grand), то е най-малкото от трите и не е така романтично като „Пер Лашез“. Край алеите обаче са погребани тленните останки на много френски интелектуалци и творци и впечатление правят прекрасните надгробни статуи. На гроба на Шарл Бодлер например ще видите бюста на поета от XIX в., надвесен над огромен прилеп и загледан в каменната скулптура на собственото си тяло. Гробницата на семейство Пижон е сред най-пищните — мъжът и жената лежат в огромно легло от камък и бронз.
Тук е погребан Константин Бранкузи — много от статуите му, включително „Целувката“, красят някои от гробовете — както и Серж Генсбур, Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар.
Гробище „Монмартър“
Първоначално гробището „Монмартър“ (бул. „Рошел“ 20, тел. 01 53 42 36 30, Метро: Place Clichy) е зловещо място, където бедняците са хвърляни в общи гробове. През 1879 г. на гробището е направен нов план и сега тук се пазят тленните останки на много знаменитости, сред които Едгар Дега, Емил Зола и Вацлав Нижински.