Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (100)

Катедралата в Шартър

Вече близо осем века катедралата в Шартър (Chartres Cathedral) се извисява като фар сред нивите на областта Бос. Почти нищо не се е променило от XIII в. насам. Въпреки пожарите, революциите, двете световни войни и прекалено усърдните реставратори храмът е до голяма степен същият, както в деня през 1260 г., когато е осветен.

И до днес блясъкът и красотата на Шартърската катедрала са непокътнати.

Шартър

карта 19 — В2

На 83 км югозападно от Париж

С автомобил: тръгнете по А6,

след това по А10 и A11 по посока

на Льоман и карайте по знаците

към Шартър.

С влак: Париж, Монпарнаската гара

за Шартър.

тел. 08 92 35 35 35 за националните

линии,

тел. 08 91 36 20 20 за линиите в

Ил дьо Франс

www.diocesechartres.com/cathedrale

Туристическа информация

Пл. „Катедрал“

тел. 02 37 18 26 26

www.chartrer-tourisme.com

Днешната катедрала се издига на място, където е имало църкви от VIII в. Най-важното в историята и е „Sancta Casimia“, безценна реликва, подарена от внука на Карл Велики, Карл Плешиви. Смята се, че именно с тази одежда е била облечена Богородица при Христовото рождение и благодарение на нея Шартър се превръща в едно от най-посещаваните светилища в Европа (реликвата се пази в съкровищницата). През X в. училището в Шартър е сред най-престижните просветни средища в Европа.

Няколко църкви са изпепелени от големи пожари. Най-страшният избухва през 1194 г., когато целият град е обхванат от пламъци, унищожили всичко, освен кралския вход и западните кули на катедралата.

Местните хора с ужас смятат, че ценната реликва е погубена. След три дни, още докато храмът тлее, започва шествие с реликвата. Чудото е разтълкувано като знак от Богородица, че катедралата трябва да бъде още по-импозантна и нейното възстановяване започва незабавно с голямо въодушевление. Единството в архитектурата и скулптурите се дължи главно на това, е готическият храм е построен почти изцяло за по-малко от 30 години.

Стъклописите със „синия цвят на Шартър“

Прозорците със стъклописи в катедралата, които се отличават с неповторимия „син цвят на Шартър“, са известни в цял свят. Те съставляват може би най-пълната сбирка от средновековни витражи по света. По време на големия пожар оцелява кралският вход от XII в. заедно с невероятния прозорец, познат като „Синята Богородица“.

По останалите прозорци от XIII в. са изобразени великолепни библейски и исторически сцени, населени с рицари, селяни, крале, аристократки в кожи и множество занаятчии, които се трудят — увлекателен летопис за религията и всекидневния бит през средновековната епоха. Разказът на всеки прозорец трябва да се чете от ляво надясно и от долу нагоре.

Статуите и лабиринтът

Статуите на трите главни входа завършват иконографията на църквата. Върху северния портик са изобразени Сътворението (ляво) и Грехопадението на Адам и Ева (дясно). Следват старозаветни герои и Рождество Христово. Върху южния портик виждаме сцени от Страшния съд.

За съжаление редиците столове в средния кораб на църквата закриват най-запазения каменен лабиринт във Франция с дължина 291 м, по който поклонниците са пълзели на колене.

Какво да видите и да направите

Направете обиколка (на английски) с историка Малкълм Милър, който живее тук и който ще ви предложи своя поглед върху витражите, скулптурите и историята на катедралата. За повече информация се обърнете към туристическото бюро.

Ако разполагате с няколко свободни часа, си заслужава да разгледате стария град. В туристическото бюро ще намерите карти на екскурзии, които ще ви отведат при някогашния епископски дворец, в музея на изящните изкуства и надолу към реката, която лъкатуши покрай стара воденица, отчасти обковани с дърво ренесансови къщи и каменни мостове. През туристическия сезон върви и влакче, което следва почти същия маршрут.

Не пропускайте съседната църква „Св. Петър“ на едноименния площад, която не толкова импозантна, но в нея също можете да видите чудесни витражи от XIII-XIV в.

ПОДСКАЗАНО:

Докато съзерцавате стъклописите на катедралата, помислете колко напредничави са били поклонниците през Средновековието.