Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. — Добавяне

История и култура

Париж днес

6_chasovnik.jpgЧасовник в музея „Орсе“ — наближава единадесетият час в музея „Орсе“.

Paris vaut bien une messe („Париж заслужава литургия“), заявява Анри IV, може би най-великият крал на Франция, когато през 1593 г. приема католицизма. И тогава, и сега е трудно да не се съгласим с него. По онова време Париж е политическото средище на Франция и оттогава често е и политическото, и географското сърце на Европа.

Известен като Град на светлината, за мнозина Париж е най-красивият в света. Паметниците и съкровищата му са съхранени по-добре, отколкото в съперничещите му градове. Но Париж е много повече от това. Той е световен град, който до голяма степен направлява френската икономика, третата най-развита в Европа след тази на Германия и Великобритания, с влияние далеч извън Стария континент.

От близо хилядолетие Париж играе ключова роля в установяването на съвременната френска държава, която първоначално е включвала владенията на кралете от династията на Капетингите (приблизително от Париж до Орлеан) и през следващите шест века се разраства все повече. Градът е управленската, стопанската и културната ос, около която се върти френското общество, насока, налагаща се все повече от Френската революция насам. Тази историческа тенденция донякъде е притъпена от поредицата мерки за децентрализация, благодарение на които Марсилия, Лион, Бордо и други големи градове придобиват свой облик и дух. Въпреки това Франция си остава творение на една столица, на която често е просто продължение — както се казва, кихне ли Париж, Франция се разболява.

 

 

Значението на „Бонжур“

Приближете се до някой французин на парижка улица и кажете: „Извинете, къде е Лувърът?“ и отговорът ще бъде изпитателен поглед, последван от пауза за ефект, и бонжур. Ако не кажете бонжур, когато влезете в магазин или поведете разговор, ще ви сметнат за изключително невъзпитан и груб. Затова бъдете добър гост и винаги казвайте бонжур, мадам/мосю (много по-учтиво и почтително). След това попитайте: Parlez-vous anglais? Ако отговорът е утвърдителен, задайте въпроса си. Може да си спечелите приятел до края на живота.

Парижкият регион и неговата икономика

Париж се радва на много природни предимства: разположен е от двете страни на средното течение на Сена, в центъра на Парижкия басейн, най-голямата европейска равнина, състояща се от седименти. Плодородната, благодатна за обработване наносна почва в равнините и по ниските плата открай време е гръбнак на френската икономика. Парижкият регион е средище на обширна област, която граничи на запад с Нормандия, на север с Пикардия, на изток с Шампания и на юг с разположената между Сена и Лоара провинция Бос с главен град Шартър. В тази голяма географска област днешният регион Ил дьо Франс (един от общо 22-та основни региона в страната) обхваща малко над 12 хиляди кв. км и образува троен концентричен кръг с осем департамента (от общо 95 департамента на територията на Франция) около столицата, която от 1976 г. отново е обявена за самостоятелна община със свой кмет.

Една от големите победи на Париж е задържането на същинския град в пределите на околовръстното шосе, така че той остава управляем. С чистия, редовен, всеобхватен и постоянно обновяван транспорт ще стигнете до почти всяка точка в града най-много за 40 минути.

7_lafaiet.jpgЕлегантните щандове в „Галери Лафайет“ са емблематично място за пазаруване.

Регионът Ил дьо Франс с население от около 11,5 милиона жители (почти една пета от населението на Франция, което днес наброява 60,6 милиона души), съсредоточено на малко повече от 2 процента от площта на страната, е не само двигател на националната икономика, но и един наистина международен метрополис, който се нарежда сред десетте най-важни в света.

 

 

ПРЕЖИВЯВАНЕ! Личният щрих в системата „Легло и закуска“

Как да се запознаете с французи? Ако не сте много контактни, можете да отседнете в някои от пансионите, които предлагат легло и закуска. Техните съдържатели в повечето случаи са отворени към чужденците. Някои сядат с гостите на питие и мезета във всекидневната или се запознават с тях на закуска.

Запазете си стая чрез агенции, чиито членове са подписали парижката „Харта за качество“ и спазват нейните стандарти: Alcove and Agapes: Paris Bed and Breakfast (тел. 01 44 85 06 05, www.bed-and-breakfast-in-paris.com), Association Francaise BAB France (тел. 01 34 19 90 00, www.bedbreak.com), Fleurs de Soleil (тел. 08 26 62 03 22, www.fleursdesoleil.fr), Good morning Paris (тел. 01 47 07 28 29, www.goodmorningparis.fr), Une Chambre en Ville (тел. 01 44 06 96 71, www.chambre-ville.com), 2binparis (тел. 01 82 88 01 45, www.2binparis.com). Официалният сайт на системата „В & В“ в града е: Hotes Qualite Paris (www.hotesqualiteparis.fr).

Населението на Париж

Броят на населението в града става по-устойчив през 20-те години на XX в., когато възлиза на около 2,5 милиона души, а предградията започват бързо да се разширяват. Всеки ден близо 3 милиона души пътуват от предградията до Париж, за да отидат на работа. Градът се развива непрекъснато: само един от всеки трима парижани е роден в столицата. Демографията му е повлияна и от имиграцията. Заради недостига на работна ръка от средата на 50-те до 70-те години на XX в. масово се привличат работници от Северна Африка и от по бедни европейски държави като Южна Италия, Испания и Гърция. Днес един на всеки седем парижани е чужденец — преобладават африканците, алжирците и тунизийците.

Париж е разделен на 20 градски района (arondissements), подредени в спирала, която започва от центъра (Chátelet) и наподобява черупката на охлюв. Парижани са склонни да се отъждествяват със своя quartier (квартал), независимо дали става дума за заможния 16-и район, или за някой от оживените многонационални квартали като Белвил (Belleville), Китайския квартал и Менилмонтан (Menilmontant) на изток.

Мнозина американци, японци и европейци предпочитат кварталите в центъра и в западната част. Преселниците от Югоизточна Азия (главно от Камбоджа, Лаос и Виетнам) се установяват предимно в 13-и район, в 10-и район пък живеят много китайци и турци, в 18-и — африканци, родени на юг от Сахара, и алжирци, а в 19-и ще срещнете хора и от Африка на юг от Сахара, и китайци. Квартал Белвил, който обхваща четири градски района (10,11,19 и 20), е смесица от най-различни националности и вероизповедания.

Населението на Париж е младо. Несемейните са два пъти повече от хората със семейства и деца. Повечето жилища в града са изключително малки (над половината са само с една или две стаи), а недостигът на жилищна площ (сега в много квартали се сторят най-вече административни сгради) и високите цени задълбочават проблема и затова мнозина парижани, и заможни, и с по-скромни възможности, се установяват в предградията.

Животът в Париж

Сред най-важните задачи на общината е да поддържа разнообразието. В реалния живот това означава ангажимент, поет през 2001 г., да се построят 3500 нови жилища на година, разглеждани като източник на жизненост. Същевременно работническите райони на изток са несъмнено благоприятни за младите хора, привлечени от непретенциозния облик на кварталите и от по-ниските цени на жилищата. Тази демографска промяна има и отрицателна, и положителна страна — местните жители приветстват появата на новите модни магазини, барове и ресторанти, които така наречените bobos (буржоа бохеми) строят, но и често се оплакват, че първоначалният характер на квартала рязко се променя.

Bobos полагат много усилия за създаването на сдружения на жителите на кварталите, както и за кампаниите за повече зелени площи и велоалеи — за ужас на архитектите и на собствениците на магазини, които твърдят, че по този начин спъват икономическото развитие на столицата и има опасност Париж да се превърне в „музей за пешеходци“. Но както личи, кметът социалист на Париж, Бертран Деланое, е на страната на bobo. Сред най-големите му заслуги е създаването на парижкия плаж — през лятото в продължение на месец движението е забранено в участък от 3 км на десния бряг на Сена, където се появяват малки пясъчни ивици, палми, шезлонги, щандове за закуски, оградени плувни басейни в реката и се играе плажен волейбол. Това, както и множеството реставрирани и нови музеи, нови ресторанти и барове, подобреният транспорт и предложението за нов трамвай вдъхват живот на този постоянно променящ се вечен град.

8_pon_niof.jpgМлада двойка си почива на Пон Ньоф след каране на летни кънки.