Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (85)

Бют о Кай

В този работнически квартал съжителстват минало и настояще. Някога е бил едно от многото села извън града. Преди години са наричали местните жители piers mouilles, или „мокрите крака“, тъй като, за да влязат в Париж, без да плащат такса при градската стена, са минавали боси през р. Биевър (днес пусната по канал под ул. „Корвисар“).

Бют о Кай

карта 18 — D1

Между ул. „Бют о Кай“

ул. „Сенк Диаман“

Метро: Corvisart

По улиците на Бют о Кай витае старинна атмосфера.

Бют о Кай става известен на 21 ноември 1783 г. Тогава физикът Пилатър дьо Розие потегля от Мюетския замък с балон с нагорещен въздух и 25 минути по-късно се приземява между Воденицата на чудесата (Moulin des merveilles) и Старата воденица (Moulin Vieux). Това е първият полет на човек с балон с нагорещен въздух, издигнал се на височина приблизително 945 м. По онова време от хълма се открива прекрасна гледка към мочурищата и мелниците в долината на р. Биевър и към парижките камбанарии.

Работническият квартал е сред първите, които се вдигат на бунт по време на Парижката комуна. И досега в него витае дух на независимост, олицетворен от ресторант „Тан де Сьориз“ („Черешово време“), който до 80-те години на XX в. е сред малкото средища на анархисти, и от „Мерл Мокьор“ („Кос присмехулник“), съхранен от времето на Парижката комуна. В квартала се укриват комунари и дори днес Сдружението на приятелите на Комуната провежда тук редовни сбирки, на които продава книги и документи, съживяващи атмосферата на онова време.

Освен че е един от бастионите на Парижката комуна, Бют о Кай се прочува и с това, че тук се отглеждат последните крави в Париж — към средата на XX в., недалеч от пасажа „Баро“ се намира ферма с краварник. Малките къщи и калдъръмените лъкатушещи улици съжителстват с жилищни блокове на фона на небостъргачите в първия парижки Китайски квартал и на площад „Итали“, където някога е имало римски кръстопът.

Разгледайте очарователните живописни ул. „Бюо“, „Мишал“ „Бют о Кай“ и „Сенк Диаман“, „Вила Давиел“ с красиви вили и къщи, както и площад „Пьоплие“ с хубави градски къщи. При площад „Верлен“ ще видите полузакрит плувен басейн, построен през 1924 г., а по-късно ремонтиран и боядисан в ярко жълто и червено. Захранван е от артезиански кладенец с дълбочина 570 м. и всеки ден в него се вливат 6 милиона литра сярна вода с температура около 30 градуса.