Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. — Добавяне

Пантеонът

Пантеонът, днес светилище на изтъкнати мъже от признателния народ, е построен от Луи XV. През 1744 г. кралят се разболява и дава обет, че ако Св. Жонвиев му се притече на помощ, ще издигне в нейна прослава нова църква. Луи XV оздравява и през 1754 г. възлага на Жак-Жермен Суфло да изгради голям храм, който „да съчетава гръцката красота с готическата светлина и простор“.

34_panteon.jpgПантеонът е архитектурно чудо и паметник на велики личности във френската култура.

Пантеонът

Карта 3

Пл. „Пантеон“

тел. 01 44 32 18 00

цена билет €€

Метро: Cardinal Lemoine

RER: Luxembourg

www.monum.fr

Огромната постройка на Суфло е забележително постижение на инженерното дело. Под сградата има множество извори и каменоломни, поради което тя е укрепена. През 1764 г. в присъствието на краля е положен първият камък, строителството завършва чак през 1790 — годината, когато са разпуснати монашеските ордени. По-късно е обявена за „храм на народа“ и в нея са погребани Волтер, Жан-Жак Русо и Оноре Мирабо.

През XIX в. сградата няколко пъти е превръщана в църква, но накрая, през 1885 г., по време на тържественото погребение на Виктор Юго (виж вляво), е обявена за гробница на френските герои. Можете да видите гробовете на Емил Зола (1830–1902) и на Мария Кюри (1859–1906). През 2002 г. тук са пренесени и тленните останки на Александър Дюма (1802–1870), край чийто ковчег стоят четирима мъже, облечени като мускетарите.