Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. — Добавяне

Сен Жермен и Монпарнас

Увод и карта

Два оживени квартала, които някога са олицетворявали общността на интелигенцията и творците в Париж

38_ulitza_gete.jpgНа улица „Гете“, Монпарнас.

Легендарният парижки квартал Сен Жермен де Пре (St. Germain-des-Pres) се разраства през IX в. около едно от най-известните абатства на бенедиктинците в цяла Франция. Днес тук има модни бутици, заведения, в които се свири джаз, книжарници и бистра. В края на XIX и началото на XX в. Монпарнас (Montparnasse), друго литературно средище, е столица на кубизма.

39_karta_4.jpgкарта 4

Романската църква „Сен Жермен де Пре“ — най-старата в Париж — е разположена в средата на абатство, чиито обработваеми земи се простират на изток до Пти Пон и включват днешните 6-и и 7-и градски район. В нея се пазят тленните останки на Рене Декарт, мислител и математик от XVII в., родоначалник на съвременната философия. Както би могло да се очаква, философът екзистенциалист от XX в. Жан-Пол Сартр, всепризнат крал на „gauche caviar“, както французите наричат лицемерните левичари, често идва в съседното кафене „Флор“, за да пише, мисли и разговаря с писателката Симон дьо Бовоар и с приятелите си. Други интелектуалци като Реймон Арон пият кафе в „Дьо маго“ или вечерят в бирария „Лип“ и постепенно Сен Жермен де Пре се превръща в синоним на парижкия интелектуален живот.

Някои бохемски, сега луксозен, Монпарнас става люлка на онова, което ще стане известно като Парижката школа (Ecole de Paris). Кварталът привлича писатели, художници и бохеми от цял свят. Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд, Джон Родриго Дос Пасос и Една Сейнт Винсънт Милей са чести посетители на бирариите и заведенията тук, наблизо живее Джеймс Уислър, в „Клозри де Лила“ Ленин играе шах, американският поет Харт Крейн е задържан, след като удря един келнер в „Селект“, а Кики, екзотичната „монпарнаска кралица“ от 20-те години на XX в., вълнува всички с дрезгавия си глас и прелъстителните си изпълнения.

Рюш е убежище за мнозина художници и най-вече за преселилите се от Централна Европа, включително за Константин Бранкузи, Осип Цадкин, Хаим Сутин и Марк Шагал. Някои живеят в ужасна нищета и затова редовно седят с часове в кафенетата колкото да се постоплят. За съжаление появата на централното отопление до голяма степен убива живота в тези заведения.

Прочутата книжарница и художествена галерия „Юн“, отворена до късно през нощта, работи и досега; същото важи и за десетки други книжарници, пръснати по улиците на Сен Жермен. Пак тук се намират най-големите френски издателства. Днешният Сен Жермен обаче е подвластен по-скоро на консуматорското отношение, тъй като модните магнати от десния бряг на Сена хвърлят око на някогашното свещено литературно средище — „Армани“ купува легендарния „Дръгстор Публисис“, на мястото на голям магазин за класическа музика днес се разполага „Картие“, седалището на „Луи Вюитон“ е на площад „Сен Жермен де Пре“ 6 и дори във „Флор“ има бутик за аксесоари.

Въпреки това Сен Жермен и досега е прекрасен квартал, който заслужава да посетите. Не пропускайте художествените галерии от двете страни на ул. „Сен“, „Бонапарт“ и „Бо-з-Ар“, както и музея „Дьолакроа“ и величествения Музей на монетите, където до 1973 г. са се секли монети. И на всяка цена поседнете край осмоъгълното езеро в Люксембургската градина и погледайте как слънцето се гмурка от моста „Ар“ (Моста на изкуствата) в Сена, а последните лъчи гаснат по златните куполи на Френския институт.

Въпреки че златното време на Монпарнас е отминало, и досега можете да вкусите от някогашната тръпка в бар „Куполът“ и „Клозри де Пила“.

 

 

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ:

Концерт в църквата „Сен Жермен де Пре“

Да посетите гробовете на известни личности в гробището „Монпарнас“

Питие в любимия бар на Хемингуей, „Куполът“