Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (14)

Музеят „Клюни“

Великолепният Национален музей на Средновековието (Musée national du Moyen Âge) всъщност обединява два музея — замъка „Клюни“ от XV в., където са изложени средновековните колекции и световноизвестните гоблени „Жена с еднорог“ и баните от III в., най-старите и запазени останки от римското присъствие в Париж.

Музеят „Клюни“

Карта 3

Пл. „Пол Пенльове“ 6

тел. 01 53 73 78 00

Затв. — вт.

цена билет €€

Метро: St. Michel, Odeonq Cluny

www.musee-moyenage.fr

Замъкът „Клюни“ и баните

Средновековната сграда, построена в периода 1480–1510 г. като временна резиденция на високопоставени духовници от богатото абатство „Клюни“, е един от най-старите запазени образци на светската архитектура в Париж. В средата на постройката има покрит с плочник вътрешен двор и навремето посетителите са влизали по външното стълбище с кулички — отличителна черта на домовете на заможните през Средновековието.

Неповторимото в Клюни е, че абатите решават да построят сградата до развалините на римска баня, една от трите, съществували през II-III в. в тогавашна Лутеция.

Баните се състоят от три големи помещения — caldarium (горещо помещение), който днес е в развалини, tepidarium (топло помещение) с вани в множеството ниши и frigidarium (студено помещение). Някога всички са били облицовани с великолепни мозайки. Стените и подовете на caldarium са били нагрявани чрез система от оловни и глинени тръби, захранвани от пещите в подземието. Frigidarium с височина 13,5 м. е непокътнат и днес в него се провеждат концерти със средновековна музика. Помещението е проектирано толкова добре, че и в най-горещите летни дни в огромната зала е прохладно. В някои дни (проверете на входа) можете да посетите подземието, където са се намирали пещите за подгряване на баните.

Пет от гоблените с еднорози в „Клюни“ илюстрират сетивата — в този случай зрението.

Гоблени

В средновековна Европа гоблените се тъкат, за да покриват студените и влажни каменни стени и да украсяват замъци и църкви. Обикновено представят нравоучителни, исторически, библейски сцени и растителни мотиви. Пищната тъкан и сложните шарки е трябвало да показват колко богат е собственикът им.

„Анжерският апокалипсис“ (ок. 1375) са най-старите достигнали до нас гоблени от парижки работилници.

След поражението на французите при Аженкур Арас се налага като средище на гобленарството главно благодарение на щедрото покровителство на бургундските херцози. През XVII в. изработката на гоблени в Париж отново бележи подем дължащ се на „Гоблен Манюфактюр“, където се правят гоблени с невиждано дотогава техническо съвършенство.

Средновековни колекции

Първите няколко зали са посветени на гоблените, на великолепните стъклописи и на раклите. Те водят към римските бани, до които се стига през зала VIII с впечатляващата Кралска галерия — 21 от общо 28 глави от фигурите, с които е била украсена фасадата на Парижката Св. Богородица.

Макар че скулптурите са на библейски личности, по време на Френската революция някой решава, че това са кралете на Франция, отсича главите и ги оставя сред развалините пред църквата. Дълго време историците не хранят надежда да открият тези глави, но през 1977 г. при строителни работи под една банка в 9-и градски район, те най-неочаквано са намерени. Сега тази галерия е най-любопитното в залата, където са изложени и скулптури в романски стил. Най-старата парижка пластика, „Стълбът на лодкарите“ (Pilier des nautes) от I в., е поставена в следващата зала, недалеч от огромния frigidarium.

На горния етаж е изложена сбирка от ценни изделия от метал, сред които и нежната Златната базелска роза от ковано желязо, изработена през 1330 г., и няколко великолепни олтара.

В зала XIII, специално проектирана ротонда, се намират най-прочутите експонати на музея, гоблените „Жена с еднорог“ (ок. XV в., Южна Нидерландия). Мотивът с еднорога, твърде разпространен в средновековната образност, олицетворява целомъдрието и чистотата — ако бъде хванат натясно или бъде нападнат, еднорогът ще се бие яростно, но може да бъде и опитомен, ако го докосне девица.

Към музея е средновековният парк, който ни връща назад във времето чрез Гората на еднорога, олицетворяваща неукротената природа, и градините, които въплъщават вече укротената природа — зеленчуковата градина, градината със средновековни билки, небесната градина (цветя, символ на Богородица) и градината на любовта (галантната и чувствената любов).

ПОДСКАЗАНО:

След като разгледате гоблените, влезте в някое уютно бистро на близкия булевард „Сен Жермен“ и се почерпете с гореща лучена супа (soupe a I’oignon).