Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (56)

Шанз Елизе

Когато Наполеон III се завръща от Лондон, решава да привнесе простора и зеленината на английските паркове във френската столица и с помощта на Адолф Алфан Шанз Елизе е преобразен. Някога булевардът е бил място за разходки на изтънчените благородници и буржоа. Днес по неговото протежение се издига Елисейският дворец, официалната резиденция на президента от 1837 г., редуват се киносалони, големи вериги заведения за бързо хранене, агенции за самолетни билети и универсални магазини.

Детайл от фонтан на площад „Конкорд“; в далечината сияе Айфеловата кула.

Площад „Конкорд“

Пл. „Конкорд“

Карта 11

Метро: Concorde

Навремето площад „Конкорд“ (Place de la Concorde) е бил арена на кървави сблъсъци, а днес тук се намират посолството на САЩ и луксозният хотел „Крийон“. От площада се открива великолепна гледка към Шанз Елизе и Триумфалната арка.

Площад „Конкорд“ е създаден през 1757 г. от кралския архитект Жак-Анж Габриел като фон на конната статуя на Луи XV. За разлика от другите парадни кралски площади в Париж (например „Виктоар“ и „Дофин“), които са затворени, Габриел проектира сгради само от едната страна и оставя непокътната гледката от двореца Тюйлери към Шанз Елизе и Рон Поан. Двете постройки с колонади — днес хотел „Крийон“ и Министерството на военноморските сили (където Мария-Антоанета е имала таен апартамент) — са огледално повторение на фасадата на Националното събрание от другата страна на реката. По време на Френската революция статуята на Луи е разрушена, а площад „Луи XV“ е преименуван в Площад на революцията. По време на Терора тук са гилотинирани 1200 души, включително Луи XVI, Максимилиан Робеспиер и Мария-Антоанета.

Обелискът

След като е преименуван няколко пъти, през 1795 г. площадът е наречен „Конкорд“ („Съгласие“). По разпореждане на Луи-Филип тук се поставят статуи и се градят фонтани, които олицетворяват големите френски градове. В центъра на площада е издигнат обелиск на 3300 години, същият като този пред Луксорския храм, който е подарък на Франция от вицекраля на Египет Мохамед Али и не е свързан с миналото на кралете или с революцията.

Когато през 1836 г. инженерът Льоба и екипът му от 120 души монтират обелиска, близо 200 000 парижани ги аплодират. Тяхното дело е описано в основата на обелиска — най-доброто място, откъдето се разкрива прекрасна гледка към пирамидата на Лувъра, Шанз Елизе, разпрострял се на запад към Дефанс, и копията на „Конете на Марли“ от двете страни, чиито оригинали днес се пазят в Лувъра.

Шанз Елизе

Шанз Елизе

Карта 11

Метро: Concorde, Champs-Élysées-Clemenceau,

Franklin D. Roosevelt, George V, Charles-de-Gaule-Etoile

Когато през 1667 г. Андре Льонотър проектира Шанз Елизе, идеята е булевардът да бъде визуално продължение на парка „Тюйлери“. По това време там все още няма изискан квартал (появява се по-късно) и по нивите сред шубрака се събират всякакви типове. Шанз Елизе е разделен на две — едната му част води от площад „Конкорд“ към Рон Поан, а другата, заета от търговски обекти — от Рон Поан до Триумфалната арка.

През 30-те години на XIX в. архитектът Жак Хиторф проектира незаселената част на Париж. Инсталирани са над 1200 газени лампи и районът се превръща в огромен квартал за забавления с паркове, фонтани, ресторанти и кафенета, където се изнасят концерти. От увеселителните павилиони днес са останали само два скъпи ресторанта — „Льодоайен“ и „Лоран“. Паркът на Елисейския дворец опира в северния край на булевард „Габриел“.

Когато през 1914 г. Париж е окупиран, войските на Антантата разделят града между руснаците и англичаните. Лагерът на англичаните е в парка „Тюйлери“ и на площад „Конкорд“, а руснаците опъват палатките си край Шанз Елизе и почти унищожават всичко наоколо — нужни са две години за възстановяване на щетите.

На запад от Рон Поан се простира булевард, който според французите е най-красивият в света и който и днес се смята за задължителен маршрут при важни срещи. Тук например се провеждат военните паради на 14 юли с нисколетящи реактивни самолети, пак тук е финалът на провежданата всяка година колоездачна обиколка на Франция, оттук тръгва и парижкият маратон.

Но славата, на която се радва Шанз Елизе, не отговаря напълно на действителността. Въпреки основния ремонт от 90-те години на XX в., при който са премахнати паркингите, а тротоарите са разширени, булевардът е превзет от магазини за скъпи автомобили, заведения за бързо хранене и огромни киносалони.

ПОДСКАЗАНО:

Внимавайте в кафенетата на открито по Шанз Елизе, където джебчии дебнат нищо неподозиращи туристи.

Паметници от Световното изложение

Трите постройки, наследени от Световното изложение през 1900 г. са замислени като паметници в прослава на френското изкуство. Световното изложение от 1889 преминава толкова успешно, че веднага след закриването му е замислено второ изложение за 1900 г. Този път е решено да се издигнат постройки, които да останат.

Гран Пале

Гран ПалеКарта 11

Вход откъм бул. „Генерал Айзенхауер“

тел. 01 44 13 17 17

Затв. — вт.

цена билет €€€

Метро: Champs-Élysées-Clemenceau,

www.rmn.fr/galeries-nationales-dugrand-palais

Дворецът на откритията

Гран Пале, вход откъм

бул. „Франклин Д. Рузвелт“

тел. 01 56 43 20 20 Затв. — пон.

цена билет €€

Метро: Champs-Élysées-Clemenceau,

www.palajs-decouverte.fr

Гран Пале, заменил Индустриалната палата от 1885 г, е огромна постройка от желязо и стъкло с класическа каменна фасада. Пищното ковано желязо, величествените бронзови статуи на Аполоновата колесница, теглена от крилати коне, и сякаш безкрайният стъклен покрив са отличителни черти на сецесиона. Тук се провеждат много изложби, включително Есенният салон от 1905 г., на който особено място заемат представителите на фовизма. Пак тук се уреждат ежегодният Панаир на книгата и Международният панаир на съвременното изкуство. Галериите са ремонтирани наскоро.

В Националните галерии на Пти Пале се уреждат международни художествени изложби. Интерактивните изложения в Двореца на откритията (Palais de la decouverte) — научния музей в Пти Пале — са посветени на многообразни теми като общуването между животните, произхода на Земята и метеорологията.

Пти Пале

Пти Пале

Вход откъм бул. „Уинстън Чърчил“

тел. 01 53 43 40 00

Затв. — вт.

Метро: Champs-Élysées-Clemenceau,

www.petitpalais.paris.fr

Пти Пале за Световното изложение от 1900 г. — днес принадлежи на парижкото кметство и в него са събрани различни колекции — китайски порцелан и картини от XIX в. В красивата обновена сграда е оформена закрита градина, има плувни басейни и колони с мозайки.

Къде да се нахраните

По традиция французите строго съблюдават навиците си на хранене: сутрешна закуска, обяд в 13 ч. и вечеря между 20 и 22:30 ч. Извън тези часове е трудно да се нахраните. В Париж обаче тези правила постепенно отмират, тъй като чуждестранни влияния променят навиците на хранене (американски хамбургери се появяват във все повече менюта).

Най-новата тенденция е закуска между обяда и вечерята около 17 ч., която се състои от няколко малки ястия, сервирани едновременно, от които можете ида избирате.

В Гран Пале край Шанз Елизе и Пти Пале (бул. „Уинстън Чърчил“, тел. 01 42 56 42 42), изключителният готвач Ерик Фрешон предлага закуска за гастрономи. За онези, които жадуват за висококачествен американски хамбургер и искат да похапнат между обяда и 0:30 след полунощ (1 в събота и неделя), най-добрият избор е старият „Джо Алън“ (ул. „Пиер Леско“ 30, 75001, тел. 01 42 36 70 13).

Мостът „Александър III“

Друго наследство от Световното изложение през 1900 г. е мостът „Александър III“ — пищно метално съоръжение с позлатени статуи, посветени на дружбата между Русия и Франция. Първият камък е положен от цар Николай II на 7 октомври 1896 г., а мостът е завършен две години по-късно.

Булевард „Монтен“

От двете страни на елегантния булевард „Монтен“, където в средата на XIX в. са се намирали едни от най-посещаваните bals populaires (танцови зали), се редят магазини за луксозни стоки, хотели, приличащи на дворци, и модни къщи на някои от водещите имена във висшата мода във Франция, включително на „Кристиан Лакроа“ и „Кристиан Диор“. Магазинът на „Живанши“ е на съседния булевард „Джордж V“.

Триумфалната арка се извисява над площад в средата на 12 пресичащи се булеварда.

Триумфалната арка

Триумфалната арка

Карта 11

Пл. „Шарл дьо Гол“

тел. 01 55 37 73 77

цена билет €€ (включва входа за музея)

Метро: Charles-de-Gaule-Éttoile

www.arc-de-triomphe.

monuments-nationaux.fr

Парижани и досега наричат площада около Триумфалната арка „Етоал“ (звезда), въпреки че през 1970 г. той е преименуван на „Шарл дьо Гол“ (Place Charles-de-Gaulle). От него радиално тръгват 12 булеварда. В средата се извисява Триумфалната арка, изумителна забележителност и ярък символ на френската гордост и военно могъщество.

През 1806 г. Наполеон възлага на архитекта Жан-Франсоа Шалгрен да изработи паметник в прослава на великата му войска и на победата при Аустерлиц. В съответствие с Наполеоновата представа за величие арката е висока 50 м. и е широка 45 м — най-голямата от този вид, строена някога. Завършена е чак през 1836 г.

Сред барелефите са „Заминаване на доброволците“ и „Марсилезата“, крилата фигура, повела войниците в битка, на Франсоа Рюд, а по фризовете са изобразени заминаването на френската войска (източна страна) и нейното завръщане (западна страна).

Дванайсетте булеварда, които започват радиално от арката, и дванайсетте hotels (жилищни сгради) в еднакъв стил около площада не влизат в първоначалния план; те са добавени от барон Йожен Осман. Резултатът е внушителен, но по начин, който архитектът не е предвидил — по дванайсетте улици, сливащи се на „Етоал“, задръстванията са огромни.

През годините Триумфалната арка е олицетворявала всичко велико и славно във Франция — тленните останки на Наполеон, както и погребалният кортеж на Виктор Юго минават под нея на път за Дома на инвалидите.

След победоносните войски — прусаците през 1871 г. и германците през 1940 г. марширували тук — идват героите освободители на Франция. На 26 август 1944 г. генерал Шарл дьо Гол върви начело на победното шествие на антихитлеристката коалиция пред хиляди ликуващи парижани. През 1920 г. тук е поставен Гробът на незнайния воин и всяка вечер в 18:30 ч. ветераните палят огъня. По подлеза в края на Шанз Елизе, минаващ под площад „Шарл дьо Гол“, можете да стигнете безопасно до Триумфалната арка и от панорамната площадка горе да видите амбициозния проект на Осман и движението по улиците.

Под площадката се намира малък музей с експозиция за строежа на паметника и вещи, останали от Наполеон и Първата световна война.

Катедралата „Св. Александър Невски“

Катедралата „Св. Александър Невски“

Карта 11

Ул. „Дарю“ 12

тел. 01 42 27 37 34

Отв. 15 — 17 ч., вторник, петък и неделя

Метро: Courceltes

Сърце на руския квартал, православният храм с купол като луковица е построен през 1861 г. по план, основаващ се на гръцкия кръст. Вътре ще видите внушителни стенописи и икони; тимпанът е покрит с мозайки върху позлатен фон.

Парижани си почиват на слънце в парка „Монсо“, близо до катедралата „Св. Александър Невски“.