Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (39)

Улиците на Париж

Векове наред е било трудно и опасно да се върви по тъмните и кални парижки улици, които са били без имена и номера. През XV в. по магазините се появяват табели, които в началото представляват неугледни парчета ламарина, окачени на дълъг железен прът. В средата на XVIII в. те вече са по-малки и са прикрепени над самите входове. В музея „Карнавале“ можете да видите някои от най-живописните табели на магазини.

Улиците на Париж, като например „Муфтар“, изобилстват с впечатляващи детайли.

Имена на улиците

През 1728 г. е издадена заповед да се сложат имена на улиците. Из целия град се появяват табели, но понякога имената са издълбавани направо върху камъка по кръстовищата. През 1844 г. в употреба влизат сините метални табели, които познаваме днес. Имената на улиците се сменят многократно — те са наричани на известни търговци или жители като Галанд, на близки села като Белвил и Шарон, на църкви, на занаяти („Кутелри“ — „Ножарство“, в квартала на ножарите), на забележителности — фонтани и конни тържища (задънена улица „Ха! Ха!“ или задънена улица „Роял Сен Антоан“), на магазини („Ша ки пеш“ — „Котка, излязла на лов“, и „По дьо фер“ — „Желязното гърне“), на исторически дати и събития (булевард „Катр Септамбър“ — „Четвърти септември“), на герои, на победи, на водачи и дори на станции на метрото. През 1994 г. новите улици около Френската национална библиотека са наименувани на писатели — Франсоа Мориак, Реймон Арон и др.

В някои квартали, например в Маре, и досега можете да видите под синята табела името, издълбано върху камъка. По време на Френската революция е заличено всичко, свързано с религията и кралете, а след Първата световна война ул. „Берлин“ например става ул. „Лиеж“. Има случаи, когато имената са шокирали жителите — ул. „Пеликан“ първоначално е свърталище на съмнителни типове и се казва „Поало Кон“ („Космат задник“), други имена се основават на играта на думи (през 1868 г. ул. „Кроа“ („Кръст“), става ул. „Йожен Дьолакроа“).

Осветлението в Града на светилната

През 1318 г. Париж е осветяван само от три обществени фенера — един пред крепостта затвор „Гран Шатле“, втори при Нелеката кула, за да направлява моряците, и трети, „фенера на мъртъвците“, при гробището „Иносан“. През първата половина на XVI в, Луи XII, Франсоа I и Анри II се разпореждат на един от прозорците в къщите да се слага свещ. Въпреки това всяка нощ по улиците на града се извършват средно 15 убийства. През 1662 г. за онези, които се придвижват нощем из града, е въведено подвижно осветление. Дори да живеят през една-две стълбищни площадки, до вратите ги придружават мъже с восъчни факли (цената зависи от стопения восък) или с газеници.

При Луи XIV (упр. 1643–1715) по улици те са сложени 3000 фенера, които постепенно са заменени с газено осветление. През 1837 г. газените лампи наброяват 1300 — на свечеряване ги палят 240 мъже, които се справят със задачата само за 45 минути. При Реставрацията това осветление се разпространява бързо и през 1845 г. вече има 8000 лампи. За първи път през 1878 г. площад „Опера“ е осветен с електричество.

Напоследък мостовете са обновени с високотехнологични осветителни системи с халогенни лампи, насочени към скулптури или други детайли. За разлика от по-традиционното осветяване с прожектори Айфеловата кула сега свети отвътре и заблестява на всеки кръгъл час, след като се стъмни.

Синята емайлирана табела на площад „Виктоар“ е типична за старите улици е Париж.

Какво да търсите

Ще видите Париж най-добре, ако се разхождате бавно — докато вървите, поглеждайте нагоре към градините по покривите, пиластрите, кариатидите и мозайките. Из цял Париж високо по сградите ще откриете и стенописи. Идеята за тях се заражда покрай рекламите за аперитива „Дюбо Дюбон Дюбоне“ и шоколадовата напитка „Банания“, които през 30-те го дини на XX в. са нарисувани по стените и на някои улици стоят и до днес. През 70-те години на редица художниците е възложено да украсят стените с фрески. През годините из целия град се появяват нови и нови изображения — човека при метростанция „Етиен Марсел“, който се качва по стълбище заедно с пианист и цигулар, и синьо-лилавата зимна градина на ул. „Рьойи“ 60 в 12-и район.

Вълци и лоши момчета

Едно от удоволствията при разглеждането на улични табели в Париж е открива нето на ексцентрични имена на улици:

Rue de I’Arbre Sec (ул. „Сухо дърво“, 1-ви район) от разказите на Марко Поло

Rue des Deux Boules (ул. „Две топки“, 1-ви район), вероятно кръстена на магазин

Rue des Mauvais Garcons (ул. „Лоши момчета“, 4-и район)

Rue Dieu (ул. „Бог“, 10-и район), кръстена на генерал Дьо Гол

Rue Breche aux Loups (ул. „Вълча паст“, 12-и район)

Rue Vineuse (ул. „Винарска“, 10-и район); крал Луи XIII спирал там и пиел виното, произведено в местния метох.

Rue Poulet (ул. „Пиле“, 18-и район).