Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (88)

Белвил и Менилмонтан

Макар че хълмът, където се намира Белвил (Belleville), не е така живописен като хълма на Монмартър, той определено е по-динамичен и космополитен — и със сигурност по-революционен. Населението в квартала е сред най-пъстрото и многолико в Париж, което се дължи на многобройните преселници установили се тук. Съседният Менилмонтан е любопитна смесица от модерни жилища и по-стари къщи, които непрекъснато се обновяват. Постепенно и кварталът се превръща в процъфтяващ център на един алтернативен Париж.

Приветливият бар „О Фил“ в квартал Белвил-Менилмонтан.

Белвил и Менилмонтан

карта 18 — F3

Белвил: около ул. „Белвил“

Менилмонтан: около ул. „Менилмонтан“

Метро: Белвил: Belleville, Pyrenees

Менилмонтан: Menilmontant

Тогава и сега

През 1860 г. Белвил е присъединен към бързо разрастващия се Париж. Някогашното село е най-бунтарски настроено към Империята, а по време на Парижката комуна последно слага оръжие. Правени са всякакви опити да се потушат работническите протести — като например разделянето на Белвил между 11-и, 19-и и 20-и район.

Дълго време кварталът на високия 128 м хълм запазва вида си от 30-те години на XX в. и има типично парижки облик. Впрочем в него винаги преобладава работническото съсловие. Белвил обаче непрекъснато се преобразява заради прилива на имигранти; безбройните промени в градоустройствения план, ремонтите и обновителните процеси понякога сякаш погубват духа на някогашен Белвил — някои от високите жилищни блокове например са без магазини в приземните етажи. Лъкатушните странични улички се спускат край ателиета, старовремски бистра, вили и притихнали градини зад богато украсени порти.

Белвил и Менилмонтан носят следите на провинциалното си минало, когато в подножието на хълма са живеели занаятчии и работници от местните рудници за добив на гипс. Белвил е основан през XV в. около лозята на големите парижки абатства. В миналото е известен със сергиите за разхладителни напитки (guinguettes); в неделя парижани идват тук да пийнат по чаша възкисело вино, наречено guinguet. Прогонени от центъра от градоустройствените промени, които Осман предприема през XIX в., работниците се стичат насам, за да търсят жилища, и населението рязко се увеличава.

До 1914 г. Белвил и Менилмонтан си съперничат с Монмартър по buvettes (щандове за разхладителни напитки), кафенета, кабарета и balsmusettes (зали за танци с традиционна френска музика). Сред най-известните е „Елизе Менилмонтан“ (който вече не съществува), където дебютира Морис Шевалие. Едит Пиаф е родена на ул. „Белвил“ 72; в нощния клуб „Жава“ е запазен декорът на първите balmusettes. Всяка вечер оживява и ул. „Анвиерж“, от двете страни, на която има ресторанти, бистра и кафе-шантани.

Какво да видите

Една от най-красивите панорамни гледки към града се открива от най-високото място в Белвил, където се сливат улиците „Пиат“, „Трансваал“ и „Анвиерж“. През миналия век по ул. „Пиат“ се е стигало до две вятърни мелници, а днес тя води до парка „Белвил“. Там също можете да се насладите на хубава гледка към Париж. Има и чудесна детска площадка.

„Вила Кастел“ при ул. „Трансваал“ е живописна уличка с прекрасни къщи, където през 1962 г. Франсоа Трюфо заснема някои сцени за филма си „Жул и Жим“. Веднъж годишно (обикновено през пролетта) местните художници провеждат дни на отворените врати, когато можете да видите великолепни вътрешни дворове, ателиета и скрити градини.

Навремето страничните улички и пасажи между улиците „Белвил“ и „Менилмонтан“ свързват лозята тук. Днес „Менилмонтан“ отново е на мода като благоустроен район — особено в долната си част при „Оберкампф“, където се появяват нови нощни заведения и кафенета. Особено привлекателни са „Шарбон“, „Нуво Казино“ (с концертна зала и клуб) и „Мерсьори“.

Назад към XVIII век

Близо до ул. „Белвил“ е запазена елегантна част от квартала. Присъствието на изискания „Меноар дьо Борегар“ (ул. „Лила“ 43, 75019, тел. 01 42 03 10 20, www.manoir-de-beauregard-paris.com, €€ — €€€), разположен в преустроена ловна хижа от XVIII в. и обзаведен с мебели от онази епоха, е малко необичайно в този работнически квартал. Стопанката Мари-Роз Жирар посреща гостите си с чай и кейк, сервирани в изящен порцелан в облицована с ламперия трапезария. Хотелът е недалеч от парка „Бют Шомон“ (карта 18 — Е4) и също заслужава да се види заради дърветата, езерото и храма на върха на една скала.